Знаете ли, че 23 април е Световният ден на книгата и авторското право? Това е датата, на която цял свят празнува удоволствието от четенето и силата на литературата. Денят не е избран случайно – на 23 април са починали двама от най-великите писатели, Сервантес и Шекспир, а също така това е рождената или смъртна дата на автори като Морис Дрюон и Владимир Набоков . Още през 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за международен празник на книгите и четенето , за да напомни колко важни са книгите като „връзка между миналото и бъдещето, мост между поколенията и между културите“ . В България този ден се отбелязва с много любов – книжарници организират специални промоции, библиотеки и читалища провеждат инициативи за малки и големи, а читателите си подаряват нови книги. Нека надникнем как България празнува Деня на книгата през 2025 г.: кои са най-продаваните заглавия у нас, какви кампании предлагат книжарниците, какви събития се случват и кои български автори блестят на литературната сцена.
Какво четем през 2025: най-продаваните книги в България
Както всеки април, книжният пазар кипи от нови заглавия и читателски интерес. В седмиците преди 23 април 2025 г. класациите за бестселъри разкриват интересна картина – българските читатели се наслаждават както на качествена преводна литература, така и на родни автори.
Например, според данните за седмицата 7–13 април 2025 г. на книжарници Ozone.bg, №1 сред най-продаваните заглавия е нехудожествената книга „Стойте до децата си“ – ценен наръчник за възпитание от д-р Габор Мате и Гордън Нойфелд . Веднага след нея, на №2, се нарежда романът „Майките“ от Теодора Димова – едно от най-обсъжданите български заглавия напоследък . В топ 5 на Ozone присъстват още трилърът „Приятелят“ от Фрида Макфадън , цяла колекция на научнофантастичната сага „Експанзията“ от Джеймс С. А. Кори , както и детска илюстрована енциклопедия „Защо? Какво? Как? – Моето семейство“ – доказателство, че дори най-малките читатели допринасят за книжните класации.
В книжарници „Сиела“ същата седмица тенденциите са сходни. На върха отново откриваме „Майките“ на Теодора Димова като №1 бестселър . Следват я увлекателното фентъзи „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ от Хедър Фосет и дългоочакваният пети том на „Игрите на глада“ – „Изгревът в деня на жътвата“ от Сюзан Колинс . В топ 5 на Сиела попадат и психологическият трилър „Приятелят“ на Фрида Макфадън , както и веселата детска книжка „Падингтън търси великденските яйца“ – тематична история за Великден, която логично набира популярност през април .
А какво се чете най-много в книжарници „Хермес“? Тяхната вътрешна класация за същия период е оглавена от романтичната история „Огледалото“ (втора част от поредицата „Прокълнатите булки“) на Нора Робъртс – световно известна авторка, чиито книги традиционно са сред любимите на българските читатели. На №2 обаче виждаме силно българско присъствие: „И аз слязох“, новият роман на Владимир Зарев, се нарежда непосредствено след Робъртс . Зарев е утвърден български автор и интересът към книгата му показва, че родната литература успешно конкурира преводните хитове. В топ 5 при „Хермес“ личат още фантастично-приключенският „Книгата на вратите“ от Гарет Браун (издаден от „Сиела“), мистичното фентъзи „Омагьосаната хасиенда“ на Дж. С. Сервантес и тийн романът „Стоманена принцеса“ (втора книга от поредицата Royal Elite) на Рина Кент – доказвайки, че жанровото разнообразие владее класациите.
Най-продавани книги (7–13 април 2025 г.) – акценти:
• „Майките“ – Теодора Димова (български роман) – #1 в Сиела, #2 в Ozone
• „Стойте до децата си“ – Габор Мате и Г. Нойфелд (публицистика) – #1 в Ozone
• „Огледалото“ – Нора Робъртс (романтика) – #1 в Ozone (предна седмица) , #1 в Хермес
• „Изгревът в деня на жътвата“ – Сюзан Колинс (фентъзи) – в топ 5 на Сиела
• „И аз слязох“ – Владимир Зарев (български роман) – #2 в Хермес
Данните може да варират по книжарници, но общата картина е ясна – българският читател обича разнообразието. Сред най-купуваните книги тази пролет има за всекиго по нещо: трогателни истории от български автори, световни бестселъри от обичани поредици, полезни книги за самоусъвършенстване, фантастични саги и увлекателни детски издания. Така Денят на книгата ни заварва с куп интересни четива на нощното шкафче – какъв по-добър начин да го отбележим?
Празнични промоции: книжарниците ни изкушават с отстъпки
23 април е празник не само за читателите, но и за книжарите. Всяка година около Световния ден на книгата водещите книжарници в България организират специални кампании, за да поощрят още повече четенето. Традиционно веригите като „Сиела“, „Хеликон“, „Хермес“ и онлайн магазинът Ozone.bg предлагат атрактивни отстъпки на книги в дните около 23 април – често намаленията достигат 20%, 30%, а понякога и повече за избрани заглавия. Много от най-търсените книги в момента могат да бъдат купени на промоция именно покрай празника .
Например Ozone.bg отбелязва повода с цяла седмица на книгата, през която дава намаления на бестселъри от различни жанрове – от художествени романи до детски книжки. В платформата им ясно е обозначено кои заглавия са с намалени цени, а както видяхме, в топ 5 на Ozone много книги вървят „ръка за ръка“ с отстъпки . „Сиела“също не остава по-назад – през април често организира кампания „Книжни дни“, когато всички книги в магазините и онлайн са с определен процент отстъпка. Понякога на самия 23 април веригата изненадва читателите с флаш промоция: например 23% намаление за 23 април, което е хитроумно намигване към датата.
„Хеликон“, една от най-старите книжарски вериги у нас, традиционно привлича клиенти с намаления на бестселър заглавия и подаръци. Минали години са правили инициативи като „Доведи приятел – вземи книга“, или са подарявали книгоразделители и други дребни изненади на всеки, който си купи книга на празника. В някои градове книжарници „Хеликон“ са организирали и четения на живо – например местни автори да четат откъси от свои книги в търговските обекти, превръщайки пазаруването в истинско преживяване.
Не на последно място, издателства и по-малки книжарнички също се включват. Онлайн магазините на издателства като „Колибри“, „Сиела“, „Жанет 45“ и др. правят промоционални кампании с отстъпки през цялата седмица на книгата. Ако сте любопитни за конкретни оферти – на сайта на всяка голяма книжарница около тази дата ще откриете банери и новини за текущите намаления. Накратко: няма по-подходящ момент в годината да си купите онази книга, която отдавна гледате на витрината!
(Съвет: Проверете и местната библиотека – понякога по случай празника библиотеките опрощават глоби за закъснели книги или организират размяна на прочетени книги между читатели. Всичко в името на това повече книги да намерят пътя си до повече хора.)
Специални събития и инициативи на 23 април
Покрай Деня на книгата в цялата страна се провеждат разнообразни литературни събития, фестивали и инициативи, които вдъхват живот на празника извън книжарниците. Ето някои от най-интересните през 2025 г.:
- „Маратон на четящите хора“ – Варна: В морската столица вече 23 години подред регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ организира този прекрасен маратон на четенето. През 2025 г. мотото е „Невидимите диалози: писатели, преводачи, читатели“, с акцент върху ролята на преводача като мост между културите . Кулминацията е на самия 23 април, когато в залите на библиотеката целият ден е посветен на срещи между писатели, преводачи и читатели – истински празник на словото. Литературата е представена като „жив и непрекъснат диалог“ между автора, преводача и публиката , а посетителите могат да участват в открити четения, дискусии и творчески работилници. Маратонът във Варна е отворен за всички възрасти – от най-малките слушащи приказки в Детския отдел, до възрастните, които обсъждат любими романи. Тази инициатива показва колко активна е читателската общност във Варна и как един празник може да прерасне в цял литературен фестивал.
- Литературни срещи София 2025: Столицата също не остава назад. Фондация „Прочети София“ организира ежегодните „Литературни срещи“, а през 2025 г. те придобиха още по-фестивален характер . В дните 24–26 април (точно около Световния ден на книгата) София посрещна световноизвестни писатели: например руската поетеса Мария Степанова, китайския романист Ю Хуа и носителя на „Букър“ Шехан Карунатилака от Шри Ланка бяха гости на събития в рамките на Литературните срещи . Те се проведоха на различни локации – от античния комплекс „Сердика“ под Ларгото, до Националния археологически музей – превръщайки центъра на София в сцена на литературата . На 25 април публиката имаше възможност да се срещне с Шехан Карунатилака, носител на Букър 2022, в специален разговор , а на 26 април – с един от най-значимите съвременни китайски писатели Ю Хуа . Такъв мащабен литературен форум около 23 април е страхотен начин столицата да чества Деня на книгата – с международен размах и директен диалог между българските читатели и световни автори.
- Читателски маратони из страната: Освен Варна, редица градове организират свои маратони на четенето. Във Враца, например, Регионална библиотека „Христо Ботев” традиционно провежда серия от инициативи от 2 до 23 април, като част от националния „Маратон на четенето 2025“ . Там започват още от 2 април (Международния ден на детската книга) с четения за деца, работилнички, срещи с местни автори и продължават чак до 23-ти, превръщайки целия месец в празник. Подобни читателски маратони има и в Бургас, Пловдив, Русе и много други градове – библиотеките канят ученици да четат на глас любимите си приказки, организират се викторини „Познай героя от книгата“, нощ на литературата, изложби на редки издания и др.
- Инициативата „Походът на книгите“: В национален мащаб Асоциация „Българска книга“ от години реализира кампанията „Походът на книгите“ всяка пролет. В рамките на тази инициатива популярни български автори, журналисти, актьори и дори политици влизат в ролята на доброволци-разказвачи – посещават училища, детски градини и читалища, за да четат на децата откъси от любими произведения. Целта е най-малките да се запалят по четенето от ранна възраст, виждайки своя любим герой от екрана или сцената да им чете книжка. „Походът на книгите“ обикновено стартира в началото на април (около Деня на детската книга) и завършва символично на 23 април. Така се създава една приемственост – от детската към световната литература, в рамките на един месец. Тази година също множество училища се включиха с четения на приказки, а социалните мрежи се изпълниха със снимки на усмихнати деца, заобиколени от книги. Няма по-добър подарък за един родител от това да види детето си, потънало в книга!
Всички тези събития, големи и малки, показват как в България Световният ден на книгата не е просто дата в календара, а жив празник, който се усеща в цялата култура – от големите градове до най-малките населени места. Литературни четения в метрото, размяна на книги в парковете, поетични вечери на открито – атмосферата на 23 април е навсякъде.
Българските автори под светлината на прожекторите
Денят на книгата е чудесен повод да обърнем внимание и на българските автори, които в момента се радват на успехи. Вече споменахме някои от тях покрай класациите – Теодора Димова и Владимир Зарев безспорно привличат читателския интерес тази пролет с новите издания на своите творби. „Майките“ на Димова (макар и роман от минали години) получи нов живот чрез преиздаване и активни обсъждания в читателските клубове, изстрелвайки го начело на продажбите . Зарев пък, със своя дълбок и проникновен стил, за пореден път доказва, че българската историческа и семейна сага има своя запазено място в сърцата на читателите – „И аз слязох“ събра много положителни отзиви и се изкачи високо в класациите .
Не можем да пропуснем и Георги Господинов – миналата година именно на 23 април новината за престижната награда „Букър“ (International Booker Prize) за неговия роман „Времеубежище“ обиколи света. Това бе исторически момент за българската литература, който продължава да отеква и до днес. „Времеубежище“ се превърна в международен бестселър и насочи светлината на прожекторите към България. Мнозина чуждестранни читатели, привлечени от успеха на Господинов, започнаха да се интересуват от още български книги в превод. Тази гордост се усеща и у нас – макар романът да излезе преди няколко години, той продължава да се търси по книжарниците, а името на Господинов често се споменава в медиите именно около Деня на книгата като символ на световно признание.
Сред по-младото поколение автори също има ярки звезди. Например Ива-Йоана Вълчева спечели наскоро литературна награда за дебютния си роман, а Николай Терзийски и Радослав Бимбалов стават все по-популярни с модерната си проза. На тазгодишния панаир на книгата (проведен традиционно през пролетта в НДК) се изви опашка за автографи от Мария Лалева, чийто нов роман привлича вниманието на хиляди читателки. С други думи, българската литература е в подем – и Денят на книгата само усилва този подем, като дава допълнителна видимост на нашите автори.
Особено радостно е, че българските писатели не само продават книги, но и общуват със своята публика. По повод празника много от тях участваха в срещи с читатели – например Михаил Вешим представи новата си хумористична книга в читалище, Здравка Евтимова се включи в онлайн дискусия с фенове, а млади поети организираха съвместно четене в София. Това сближаване на автор и читател е именно в духа на Деня на книгата – празник на споделените истории.
Защо го правим: значението на празника у нас
Световният ден на книгата и авторското право не е официален неработен ден в България, но безспорно е значима дата за културния ни календар. Той идва всяка година като напомняне за радостта от четенето и ни кара да се замислим: колко място отделяме на книгите в забързаното си ежедневие? Поне на този ден си обещаваме, че ще четем повече – и си припомняме защо обичаме книгите толкова много.
За България, страна с богати книжовни традиции още от времето на св. св. Кирил и Методий, 23 април се вписва естествено в пролетния цикъл празници на духовността. Само месец по-късно (24 май) честваме Деня на българската азбука и култура – но ако онзи ден отдава почит на писмеността, то 23 април отдава почит на читателите и писателите тук и сега. Това е ден, в който всеки, който обича да чете, се чувства специален. Библиотеките отварят вратите си широко и канят вътре дори хора, които рядко ги посещават. Училищата насърчават децата да донесат любима книжка и да споделят откъс със съучениците си. В медиите се говори за книги повече от обикновено – телевизионни предавания правят обзори на най-новите заглавия, в радиоефира звучат откъси от класически произведения, вестниците публикуват интервюта с писатели.
И макар фокусът да е върху четенето, не бива да забравяме и втората част от името на празника – авторското право. 23 април е и повод да се замислим за труда на авторите и преводачите, за ценността на интелектуалната собственост. Лесният достъп до книги в дигиталната ера е прекрасно нещо, но идва с отговорността да уважаваме авторските права – да подкрепяме създателите, като купуваме легално техните творби или заемаме книги от библиотеки, вместо да четем пиратски копия. Именно това е един от акцентите, които ЮНЕСКО залага при учредяването на празника – да се повиши разбирането за значението на авторското право и защитата на творчеството .
В крайна сметка, Денят на книгата в България се превръща в един малък фестивал на словото, в който участваме всички – като читатели, купувачи, зрители или слушатели. На този ден си припомняме, че книгите са магия, която ни свързва през времето и пространството. И най-хубавото е, че покрай всички класации, отстъпки и събития, вероятно сме открили поне една нова книга, която да започнем да четем довечера. А това е най-ценното наследство от този празник – повече хора, разгръщащи страници и потъващи в чудни светове.
Честит празник на книгата и приятно четене!