Кои са основните драматични конфликти -

Въведение

Идеята, че всички сюжети могат да се сведат до ограничен брой основни драматични конфликти или ситуации, вълнува теоретици и писатели от векове. Много изследователи са се опитвали да систематизират „базовите“ сюжети – например да изброят 7, 20, 36, 37 и др. фундаментални типа конфликт, от които произлизат всички истории . В този доклад разглеждаме най-известните подобни класификации – кой ги е създал, кога и в какъв контекст – и доколко се използват в съвременната литература, кино и театър.

36-те драматични ситуации на Жорж Полти

Една от най-известните и класически класификации е на френския писател Жорж Полти. В книгата си „36 драматични ситуации“ (1895 г.) той излага теорията, че съществуват 36 основни драматични ситуации, които обхващат всички възможни сюжети . Полти стига до този списък чрез анализ на класически гръцки произведения, френска литература и други източници . Той посочва, че продължава работата на италианския драматург Карло Гоци (1720–1806), който пръв предполага наличието на 36 трагични ситуации . Според едно известно наблюдение, приписвано на Гьоте, Гоци твърди, че няма повече от 36 трагични ситуации, а Фридрих Шилер се мъчи да открие повече, но не успява да намери дори толкова . Това подсказва, че още просветителите са вярвали в ограничен брой основни конфликти.

Полти систематизира всяка от 36-те ситуации с нейния необходим набор от действащи лица и обстоятелства. Ето списък на 36-те драматични ситуации по Полти:

Умоляване (Молба) – Герой в беда моли властимащ или по-силна фигура за помощ срещу преследвач (напр. молбата на Евридика към Хадес) .
Спасение – Невинен или онеправдан е спасен от заплаха (напр. спасяването на Андромеда) .
Престъпление, преследвано от възмездие – Злодей извършва престъпление; отмъстител (мъстител) търси справедливост (напр. „Граф Монте Кристо“) .
Отмъщение за близък – Отмъщение за посегателство срещу роднина/любим човек (напр. Хамлет отмъщава за баща си) .
Преследване – Героят бяга от преследвач, който го грози с наказание (често несправедливо или по погрешка; напр. филмът „Беглецът“) .
Катастрофа – Внезапно нещастие или разгром сполетява героя (напр. трагичен крах като в древногръцката „Агамемнон“).
Падение жертва на жестокост или нещастие – Герой попада под властта на по-силен тиранин или на жестоки обстоятелства (напр. страданията на Йов) .
Бунт (Въстание) – Герой (или заговорник) се надига срещу тираничен владетел или потисническа система (напр. заговорът срещу Цезар) .
Смела предприемчивост – Дръзкият герой с екип поема опасно начинание, за да постигне ценна цел, противопоставяйки се на противник (напр. търсенето на Свещения Граал) .
Отвличане – Похитител отвлича жертва от закрилника ѝ (напр. отвличането на Елена Троянска) .
Загадка (Енигма) – Герой (търсач) трябва да разреши загадка, поставена пред него (напр. Едип и сфинкса) .
Постигане на цел (Добиване) – Герой се стреми да придобие някакъв ценен обект или благо, срещайки отпор от противник (напр. ябълката на раздора в митологията) .
Вражда между роднини – Омраза между близки/роднини (напр. семейни вражди като в „Както ви харесва“) .
Съперничество между роднини – Двама близки се съревновават (често за трета страна, любов или наследство; напр. конфликта в „Брулени хълмове“) .
Убийствено прелюбодеяние – Двама любовници заговорничат да премахнат (убият) измамения съпруг/съпруга (напр. Клитемнестра и Егист в мита за Агамемнон) .
Лудост – Героят полудява или изпада в умопомрачение и вреди на някого (напр. героят в „Сиянието“ на Стивън Кинг) .
Фатална неразумност (Безразсъдство) – Героят, поради незнание или небрежност, извършва тежка грешка или причинява загуба (напр. трагичната грешка в „Соларис“) .
Неволни престъпления от любов – Двама влюбени несъзнателно нарушават табу (напр. Едип и Йокаста – неволен инцест) .
Неразпознато родство (убийство на близък непознат) – Героят убива/наранява друг, без да знае, че това е негов роднина/близък (класически трагичен мотив, напр. Едип убива баща си Лай) .
Саможертва за идеал – Героят жертва себе си или близък/ценно нещо в името на висш идеал (напр. Ифигения жертва живота си за благото на Гърция) .
Саможертва за роднина – Героят жертва себе си или друг в името на семейството/близък човек .
Всичко пожертвано за страст – Героят жертва нещо изключително ценно (или друг човек) воден от пагубна страст или любовна обсесия .
Необходимост да се жертват обичани хора – Героят е принуден от обстоятелствата да принесе в жертва (да предаде или нарани) свой любим човек .
Съперничество между силен и слаб (неравностойна борба) – По-слаб герой се изправя срещу по-силен противник и успява да надделее (напр. Давид срещу Голиат) .
Прелюбодеяние – Любовен триъгълник, където двама са във връзка зад гърба на трети (изневяра; множество литературни примери – „Мадам Бовари“ и др.) .
Престъпления от любов (страст) – Влюбени извършват заедно престъпление или табу в името на любовта си (напр. двойката в „Валкюра“ на Вагнер) .
Разкриване позора на любим човек – Героят открива с ужас, че любим човек е извършил позорно деяние (напр. сюжетът на „Дамата с камелиите“ или други мелодрами) .
Пречки пред любовта – Влюбени срещат външни препятствия пред своята любов – вражда между семейства, социални пречки и пр. (напр. „Ромео и Жулиета“) .
Любов към врага – Герой се влюбва в свой враг или принадлежащ към вражеска страна, с което поражда конфликт (напр. много шпионски сюжети, вариации на „врагът, когото обичам“).
Амбиция – Героят е движен от силна амбиция да постигне власт, богатство или друго и се сблъсква с противници/морални граници (напр. Макбет) .
Конфликт с Бога (или висша сила) – Герой-смъртен влиза в пряк конфликт с божество или свръхестествена сила; модерни варианти включват бунт срещу съдбата или системата (напр. Прометей, или алегорично – борба срещу всемогъщ тоталитарен режим) .
Неоснователна (погрешна) ревност – Герой изпитва ревност, породена от недоразумение или измама, и действа прибързано срещу невинен (напр. сюжетът на „Отело“) .
Грешна присъда (погрешно правосъдие) – Герой несправедливо обвинява или наказва невинен, поради заблуда или лъжа, докато истинският виновник се изплъзва (тема за съдебна грешка) .
Разкаяние – Герой престъпва морал/закон и по-късно преживява дълбоко разкаяние, изправен пред последиците и разследващия истината (напр. „Престъпление и наказание“) .
Възвръщане на изгубен човек – Героят издирва и намира отдавна изгубен любим човек (член на семейството и пр.; напр. „Търсенето на Немо“) .
Загуба на близки хора – Герой става свидетел на гибелта на свой близък, причинена от някого (напр. трагедията в „Смело сърце“) .

Полти подробно описва всяка от ситуациите и дава примери от литературата за нея. „36-те драматични ситуации“ бързо придобива популярност като помагало за писатели и драматурзи . Списъкът е използван от разказвачи, сценаристи и театрали като начин да анализират или планират сюжетите си . Той е повлиял напр. на писателката Кристина Стид и на театралния педагог Джордж Пиърс Бейкър . Въпреки това някои критици отбелязват, че Полти по-скоро описва сложни комбинации от събития, отколкото най-елементарните мотиви на конфликта . Независимо от критиките, трудът на Полти остава отправна точка в теорията на драматургията.

37-та ситуация – мит или реалност?

Полти твърди, че 36 изчерпва възможностите, но мнозина са се изкушавали да добавят още една. В театралните среди битува мнението, че вече над век никой не е успял да открие „37-ма“ ситуация отвъд Полтиевите . Български изследовател шеговито предизвиква: „90 години светли умове се трудят да открият 37-та драматургична ситуация. И не успяват… Опитайте и вие. Гарантирам, че няма да успеете!“ .

Интересно е обаче, че в киното почти веднага се прави опит за добавяне. Още през 1919 г., в зората на Холивуд, американският сценарист и преподавател Уайклиф Ейбър Хил публикува ръководство със заглавие Ten Million Photoplay Plots („Десет милиона кинопласта“), в което изброява 37 основни драматични ситуации за екранни сценарии . Хил структурира ситуациите в няколко категории – „щастливи“ (напр. спасение, изгубени и намерени близки, божие чудо), „патетични“ (напр. пречки пред любовта, съперничество между неравни, загадка), и „бедствени без престъпно намерение“ (напр. амбиция, вражда между роднини, отмъщение) , както и отделна група за ситуации, произтичащи от престъпление. По същество много от тях припокриват Полтиевите, но добавят нюансите на едно ново изкуство – киното. Хил дава и подробни под-варианти на всяка ситуация, специално насочени към сценаристи (например „спасение от непознати, на които героят е направил добро по-рано“, или „корабокрушенец моли за подслон“, и др.) .

Хил не е единствен – подобни каталози на сюжети публикуват и други от епохата. Например през 1922 г. излиза Photoplay Plot Encyclopedia на Фредерик Палмър, която съдържа 36 ситуации (близки до Полтиевите) вместо 37 . Това потвърждава, че Полтиевото число 36 е било прието за канон, а опитите за “37-и” сюжет са по-скоро изключения. Самата “37-ма ситуация” често се свързва с мотива „грешна самоличност“ (размяна или скриване на идентичността на герой), който не фигурира отчетливо в Полтиевия списък, но се среща отдавна в литературата (още при Шекспир и Чосър) . Именно „Mistaken Identity“ (грешна/скрита самоличност) е предложена от някои критици като заслужаваща да допълни списъка до 37 .

В обобщение, в театралната и литературна теория 36-те ситуации на Полти остават класика, а “37-те” се появяват главно в ранните кино-наръчници. Днес обаче тази дискусия продължава под различни форми, както ще видим по-нататък.

Седемте основни сюжета (Кристофър Букър)

Друга популярна теория предлага много по-малък брой фундаментални сюжети – седем. Британският писател и журналист Кристофър Букър публикува през 2004 г. монументално изследване “The Seven Basic Plots: Why We Tell Stories” („Седемте основни сюжета: защо разказваме истории“). След 34 години анализ на митове, приказки и литература, Букър заключава, че всички истории всъщност следват седем архетипни сюжета . Тези сюжети имат юнгиански (архетипни) корени и отразяват психологически модели. Седемте основни типа според Букър са:

„Битка с чудовището“ – героят се изправя срещу страшен противник или зло и в крайна сметка го побеждава . (Примери: “Беоулф”, множество приказки за дракони и чудовища).
„От бедност до богатство“ – история на възход: беден или онеправдан герой придобива богатство/щастие, губи го, но след изпитания и поуки отново го постига . (Класически пример: “Пепеляшка”).
„Приключение“ (Търсене) – героят предприема квест/мисия, пътешествайки към определена цел или търсейки ценност . (Примери: “Одисея”, приключенски романи).
„Пътуване и завръщане“ – герой пътешества до непознат свят (буквално или преносно) и се връща преобразен . (Примери: “Алиса в страната на чудесата”, “Магьосникът от Оз”).
„Комедия“ – заплетени недоразумения и обърквания, които се разрешават благополучно с обединяващ финален акт . (Примери: Шекспировите комедии, романтични комедии във филма).
„Трагедия“ – герой (често с порок или съдбовна грешка) се въвлича в поредица от злощастия, водещи до гибелен край . (Класически трагедии – “Хамлет”, “Макбет”).
„Възраждане“ (Прераждане) – герой преживява голяма криза или изпада в “смъртен” застой, но впоследствие се променя коренно към добро, получава втори шанс . (Примери: “Коледна песен” на Дикенс, където Скрудж се преобразява).

Букър показва как тези архетипи се проявяват в безброй сюжети от древността до днес. Неговата класификация е по-обобщена от Полтиевата – фокусирана върху сюжетната структура и изход (например победа над чудовище, издигане и падение, и пр.), а не толкова върху конкретната ситуация или конфликт между персонажи. Тази теория получава широка популярност; често се цитира в дискусии за писане и анализ на филми и книги. Някои критици оспорват дали всичко може да се вмести точно в седем шаблона, но мнозина признават, че тези седем мотива покриват огромен дял от познатите ни истории.

Важно е да се отбележи, че „седемте сюжета“ на Букър не са единственият списък с такъв брой. В литературните учебници отдавна се говори и за “седем типа конфликт” в разказа – подобна, но малко по-различна класификация, фокусирана върху източника на противопоставянето: например човек срещу човек, човек срещу себе си, човек срещу обществото, срещу природата, срещу свръхестественото, срещу машините/технологиите, срещу съдбата/бога. Този подход (понякога сведян до 4 или 5 основни конфликта) често се използва в образованието по литература. Това обаче са по-общи категории конфликт, докато Букър говори за цялостни сюжетни архетипи. Въпреки разликите, и двете идеи отразяват една и съща жажда да се намерят универсални модели в привидно безкрайното разнообразие от истории.

20-те основни сюжетни архетипа (Роналд Б. Тобиас)

Между двата полюса – 36/37 ситуации и 7 сюжета – съществуват и междинни класификации. Роналд Б. Тобиас, американски писател и преподавател по творческо писане, предлага списък от 20 „главни сюжета“ (20 Master Plots) в едноименната си книга от 1993 г. Тобиас подхожда практично, насочвайки се към начинаещи автори с идеята, че всеки сюжет може да се изгради върху един (или комбинация) от 20 базови шаблона . Неговият списък включва например:

Търсене (Квест) – герой се отправя на търсене на нещо важно (личност, място или предмет), като пътуването отвън отразява и вътрешно израстване .
Приключение – герой преживява поредица от вълнуващи събития, фокусирани повече върху действието, отколкото върху конкретна цел .
Преследване – сюжет, основан на гонитба: един герой преследва друг; често има много екшън и неизвестност кой ще надделее .
Спасение – вариант, при който героят трябва да освободи/спаси пленник (триъгълна динамика: спасител–злодей–жертва) .
Бягство – обратното на спасението: тук фокусът е върху пленения герой, който сам трябва да избяга от опасност .
Отмъщение – обиден или пострадал герой търси възмездие срещу този, който го е наранил (или негови близки) .
Гатанка/Мистерия (The Riddle) – сюжет като детективска история, в който героят (и публиката) трябва да разгадят загадка или престъпление .
Съперничество – двама противници (или групи) се конкурират за нещо – власт, любов или надмощие.
Неравни съперници (Underdog) – подвид на съперничеството, където единият е слаб аутсайдер, а другият – фаворит; публиката симпатизира на по-слабия, който се стреми към победа срещу шансовете .
Изкушение – героят е изправен пред вътрешно изкушение да направи нещо забранено/неморално; конфликтът е основно вътре в него, между съвестта и желанието .
Метаморфоза – фантастичен сюжет, в който герой буквално се превръща в нещо друго (звяр, друг човек, свръхестествено същество) и историята проследява тази трансформация и опитите му да се освободи или приеме новата си форма .
Трансформация – герой претърпява значима промяна в характера или живота си вследствие на събития (например от егоист към алтруист) .
Съзряване – специален случай на трансформация: история на порастване или придобиване на мъдрост (coming of age) .
Любовна история – класически романтичен сюжет на двама влюбени, които трябва да преодолеят препятствия, за да бъдат заедно .
Забранена любов – любов, която нарушава социални или морални норми (напр. тайна извънбрачна връзка), често водеща до драма и конфликт с околните .
Жертва – героят доброволно жертва нещо ценно (дори себе си) за по-висше благо или за друг човек .
Откритие – сюжет, концентриран върху разкритие на страшна или велика истина, което поставя героя пред труден избор и изпитание .
Прекомерност (Wretched Excess) – герой извършва крайни, неприемливи действия (обикновено поради пороци или мания), шокирайки околните и често себе си когато осъзнае падението си .
Възход (Ascension) – история за морално или социално извисяване: герой тръгва “от дъното” (морален падон или бедност) и чрез изпитания се изкачва към добродетелност или успех .
Падение (Descension) – обратният сюжет: герой започва от висока позиция или с добро сърце, но постепенно деградира и пада (често трагично, поддавайки се на пороци) .

Книгата на Тобиас описва подробно как да се изгради сюжет от всеки от тези типове – с характерни елементи, препятствия и структура. Тя се използва като практичен наръчник от множество начинаещи писатели и сценаристи. По същество, 20-те сюжета на Тобиас покриват подобна територия като 36-те на Полти, но на по-абстрактно ниво (някои от Полтиевите ситуации са обединени, а други – преосмислени). Например мотивите за отмъщение, любов, жертва, амбиций се появяват и тук. Разликата е, че Тобиас концентрира върху темата и динамиката (напр. “реванш”, “изкушение”, “съзряване”) вместо върху конкретната конфигурация от герои.

Този списък от 20 е пример за съвременен опит за систематизация, насочен към приложение – той цели да подпомогне писателите да разпознаят ядрото на своя сюжет и да го развият ефективно. Много писателски работилници и учебни програми включват подобни модели, базирани на книгата на Тобиас или сходни източници.

Други теории и съвременно приложение

Освен изброените, съществуват и други опити за фиксиране на броя на основните сюжети/конфликти. Например през 1950-те Уилям Фостър-Харис предлага, че има само 3 основни типа сюжет (в зависимост от емоционалния край: щастлив, тъжен или незаинтересован герой) . Модерни изследователи с компютърни методи пък идентифицират около 6 базови „сюжетни арки“ въз основа на емоционалните модели в хиляди романи .

Важно е да се подчертае, че всички тези класификации не си противоречат напълно, а по-скоро се допълват. Те гледат на разказа от различни ъгли – един подхожда през конкретни ситуации и персонажи (Полти), друг през теми и архетипи (Букър, Тобиас), трети през психологията на конфликта (напр. „човек срещу съдбата“). Общото между тях е убеждението, че съществува ограничен набор от „истории, които разказваме“, неизбежно повтарящи се в културите.

В практиката на съвременното изкуство, кино и драматургия, тези теории намират отражение най-вече като инструменти за анализ и вдъхновение, а не като строги правила. Например:

Много сценаристи и писатели са запознати с идеята, че „има само X основни сюжета“. Това ги насърчава да търсят оригиналност в рамките на познатите модели. Ръководства като тези на Тобиас или сайтове като TV Tropes (огромна онлайн енциклопедия на сюжетни тропи) показват на авторите как техните истории резонират с установени конфликти и ситуации, което може да помогне при развитието на сценария.
В образованието по литература и кино тези класификации се използват, за да се покажат връзки между произведения. Студентите изучават, например, как “Отело” и една съвременна драма споделят мотива на погрешната ревност, или как “Междузвездни войни” следва архетипа „Приключение/Квест“. Това улеснява разбирането на структурата и посланията.
Някои съвременни автори съзнателно играят с тези модели – например пишат мета-истории, които коментират факта, че са в рамките на определен архетип. Други пък се стремят да ги комбинират и надхвърлят, за да изненадат публиката (макар че според строгите теоретици, дори комбинирането пак ще се състои от същите базови елементи).

В академичен и практически план продължава спорът доколко твърдо ограничен е броят на конфликтите. Поддръжниците на класификациите казват: това, че можем да сведем историите до няколко основни модела, показва общочовешките теми, които винаги са актуални. Критиците отбелязват, че подобни списъци понякога са произволни и субективни – защо точно 7 или 36, а не 5 или 100? Истината е, че тези класификации са най-полезни като инструмент за мислене: те ни напомнят, че зад разнообразието от сюжети стоят определени повтарящи се конфликтни ядра.

В обобщение, през различни епохи теоретици са изброявали от три до три дузини основни драматични конфликти. Класиците като Полти утвърждават броя 36 (вдъхновен от Гоци), докато други – от холивудския практик Хил до съвременния анализатор Букър – предлагат свои числа (37, 20, 7 и т.н.). Всички те целят да систематизират хаоса на разказите в управляеми категории. Макар списъците им да се различават, те често говорят за едни и същи идеи с различни думи. Днес тези концепции продължават да се цитират и използват – и в обучението, и при разработката на сюжети – доказвайки, че макар формите на изкуството да еволюират, основните човешки конфликти остават познати и повторяеми .

Източници:

Жорж Полти, Les 36 Situations dramatiques, 1895 (англ. превод 1916); теория за 36-те ситуации .
Карло Гоци и Шилер – исторически произход на числото 36 (цит. у Гьоте) .
Wycliffe A. Hill, Ten Million Photoplay Plots, 1919 – 37 ситуации за сценарии .
Christopher Booker, The Seven Basic Plots, 2004 – 7 архетипни сюжета .
Ronald B. Tobias, 20 Master Plots, 1993 – 20 основни сюжетни модела .
Обобщения и съвременни гледни точки: Open Culture, 2020 ; Slate (Rebecca Onion), 2015 ; Wikipedia .