Само преди няколко дни в Софийския университет се проведе Национална кръгла маса „Езикова агресия и общество“, където Uspelite.bg бяха представени от отговорния редактор Васил Койнарев с темата: „Нараства ли езиковата агресия в медиите“.

Събитието се осъществи в рамките на оперативната работа по проект „Езикова агресия и общество“ № ДН 10/7, финансиран от Министерството на образованието и науката, в който Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е базова организация.

Научният форум бе открит в Заседателна зала 1 в Ректората от ръководителя на проекта доц. Надежда Сталянова от Катедра „Български език“ към Факултета по славянски филологии на СУ. 

Тя поздрави участниците в него и заяви, че кръглата маса е резултат от работата на екипа по проекта, като подчерта, че темата е събрала на едно място представители на три университета – Софийския университет, Бургаския университет и Масариковия университет (Чехия). 

Съветите на Йосиф Бродски отпреди 30 години

Наскоро четох интересен разговор между професор Алберт Бенбасат и Марин Бодаков, публикуван във вестник „Култура“ под заглавие: „Пазарът вече пуши от български автори…“.

Като професионален редактор на свободна практика на мен ми бе интересно да прочета мнението на тези двама учени, което до голяма степен си припокрива с моето. Още повече че на една малка част от новите български автори редактор съм самият аз. 

Професор Бенбасат изказа някои твърдения, които според мен много точно описват картинката на нашето динамично литературно съвремие. Ето тези от тях, които смятам да засегна тук: 

Разговор с проф. Алберт Бенбасат

– Професор Бенбасат, имате ли усещането за разкачане у нас на двете области – на литературата и на книгата?

– Донякъде. Изчезва уважението към книгата като към продукт на вековна културна традиция. На мястото на преклонението, дори тази дума да звучи високопарно, се появи едно определено битовизиране и на понятието за книга, и на понятието за литература. И въпреки това, у някои издатели качествено се подобрява отношението към книжната направа – корици, хартия, подбор на формати, в сравнение с 90-те години на миналия и началото на сегашния век. Издателите осъзнават значимостта на естетиката, държат на изгледа на книгата.

Но като отвориш и се зачетеш, виждаш, че редакторът – тази определяща за едно издателство длъжност – изобщо не е на необходимото ниво. Просто не си върши работата. Редакторът е сведен до нивото на коректор. Поправя граматически и пунктуационни грешки, ако изобщо е сведущ и в тази област. А грешки в съдържанието, видими с просто око от изкушения читател, грешки, които лесно могат да бъдат отстранени, си остават незабелязани от т.нар. редактор. И така крайният продукт бива принизен.