Криворазбраният патриотизъм на един влогър и (уж) 1500 негови последователи

В последните години в България е много модерно да си патриотичен. Дори шовинист. Живееш си живота, хвърляш си боклука по улиците, правиш си дребните нарушения всеки ден и всеки час, но иначе си патриот, родолюбец, който обича родината си. Силно я люби и милей. 

Блокът ти е сив, градинката пред него – мръсна, фасовете летят от прозорците, бирени бутилки са залели пейките отпред, но на 3 март ще закичиш трибагреника гордо да се вее от балкона.

Ще живееш сивия си живот и няма да обръщаш внимание на красивата ни природа, но за някой празник ще се качиш на Рилските езера и ще изтанцуваш едно хоро. За по-родолюбско – гол до кръста, с байрак в ръка и в самото езеро. 

Ще тънеш в боклук навсякъде в големия град, че и в малкото село, но веднъж в годината ще нахлузиш фланелката, ще хванеш черния чувал и ще чистиш под надслов „Да изчистим България заедно“. 

Continue reading

Напусни тълпата и бъди себе си

България е относително свободна страна. Българите са относително свободни хора. И на хартия всеки от нас е толерантен възпитан човек, който изслушва и зачита мнението на другите. Но само на хартия.

Наскоро в най-голямата група за обсъждане на книги (не я споменаваме по име, но вие се сещате) на няколко пъти бяха заключвани теми, отнасящи се до една книга. Ще питате, та нали това е група за споделяне и за обсъждане на книги? Как може да има книга, която толкова да буни обществото в групата? 

Continue reading

Васил Койнарев за грамотността и българския език

Моя милост – Васил Койнарев – бе поканена навръх 24 май да гостува в предаването „Директно“ с водещ Димитър Абрашев по теми, свързани с празника, грамотността на българина и българския език като цяло.

Ще се радвам, ако отделите време и изгледате видеото с моето участие в ембнатия пост.

На 24 май гостувах на моя приятел Димитър Абрашев (Dimitar Abrashev) в неговото предаване Директно. Не съм се гледал още, вие кажете как е. Аз благодаря за поканата на Митко!

Публикувахте от Василко Й. Нарев в Понеделник, 27 май 2019 г.

Добрият пример. Ето защо да подаваме сигнали и да отстояваме правата си

Борбата, която водя с институциите по всякакви въпроси, засягащи правата ми, е голяма. Като гражданин на България аз имам своите права (и задължения, разбира се) и ги отстоявам винаги, когато е наложително. 

Всеки път, когато има някакъв проблем и аз предявявам претенции, се стремя да предложа и решение на проблема, с което да са доволни всички страни. Това са моят начин и моят модел. Да тръгна от частния случай, чрез него да назова проблем, за който да предложа решение, което да удовлетворява обществото, а не само мен. 

Последният мой сигнал за проблем и неговото решение достигна до Общината. От своя страна служителите в нея предприеха мерки, като назначиха специална група инспектори, които да следят за случаите, посочени от мен. 

И така, какъв бе проблемът? 

Проблемът е известен на всички, които са засегнати малко или много от зоните за платено паркиране в София – Синя и Зелена. В това число живеещи на място в централните области на града и работещи в тези зони. 

Continue reading

Когнитивният дисонанс на братя Пулеви, или Кобрата VS Коврата

Няколко дни вече България и светът (една значителна част от него) наблюдават с интерес ситуацията около българските боксьори – братята Кубрат и Тервел Пулеви от една страна, и една да я наречем репортерката от Калифорния, САЩ, Суши, от друга страна. 

Накратко за историята, макар че надали има някого, който да не я е чувал/чел през последните дни: 

Кубрат и Тервел Пулеви се боксират в Калифорния, САЩ. Кубрат трябва да изиграе минимум 3 мача в Съединените щати за 2019 година, след като подписа договор с американската компания „Топ ранк“. Българинът трябва да се боксира приоритетно в САЩ, което означава, че може да отпаднат други негови прояви по света, ако има насрочени мачове в САЩ по същото време. 

Continue reading

Как се формира литературен вкус

Съветите на Йосиф Бродски отпреди 30 години

Наскоро четох интересен разговор между професор Алберт Бенбасат и Марин Бодаков, публикуван във вестник „Култура“ под заглавие: „Пазарът вече пуши от български автори…“.

Като професионален редактор на свободна практика на мен ми бе интересно да прочета мнението на тези двама учени, което до голяма степен си припокрива с моето. Още повече че на една малка част от новите български автори редактор съм самият аз. 

Професор Бенбасат изказа някои твърдения, които според мен много точно описват картинката на нашето динамично литературно съвремие. Ето тези от тях, които смятам да засегна тук: 

Continue reading

Пътят на мръсния чорап…

Влизам в учителската стая. Цари сутрешният приповдигнат ужас. Учителки се суетят, весело чуруликат, други допиват кафето и нахлузват на лицата си маската на строгия даскал. 

Първи час. Най-неприятен. Винаги сам за себе си. Не е като в блок, та да позакъснееш малко, да разтеглиш урока на спокойствие в час и половина. Първият час служи да разбудиш дошлите и да изчакаш закъснелите. Работа не можеш да свършиш.

Continue reading

За „Оскарите“, Беър Грилс и една изядена жаба

01 март 2019 15:07 | Автор: Васил Койнарев | Лично мнение

Наред с политическото ежедневие и черните криминални хроники чат-пат към вниманието на обикновения българин път си прокрадва и някоя интересна полукултурна, полуабсурдна история.

Сами по себе си историите, които ще разгледаме в този материал, не са абсурдни, но абсурдни са реакциите и дебатите, които пораждат след себе си в медийното пространство.

Continue reading

Пазарът вече пуши от български автори…

Разговор с проф. Алберт Бенбасат

– Професор Бенбасат, имате ли усещането за разкачане у нас на двете области – на литературата и на книгата?

– Донякъде. Изчезва уважението към книгата като към продукт на вековна културна традиция. На мястото на преклонението, дори тази дума да звучи високопарно, се появи едно определено битовизиране и на понятието за книга, и на понятието за литература. И въпреки това, у някои издатели качествено се подобрява отношението към книжната направа – корици, хартия, подбор на формати, в сравнение с 90-те години на миналия и началото на сегашния век. Издателите осъзнават значимостта на естетиката, държат на изгледа на книгата.

Но като отвориш и се зачетеш, виждаш, че редакторът – тази определяща за едно издателство длъжност – изобщо не е на необходимото ниво. Просто не си върши работата. Редакторът е сведен до нивото на коректор. Поправя граматически и пунктуационни грешки, ако изобщо е сведущ и в тази област. А грешки в съдържанието, видими с просто око от изкушения читател, грешки, които лесно могат да бъдат отстранени, си остават незабелязани от т.нар. редактор. И така крайният продукт бива принизен.

Continue reading

Не бъди проблемът, бъди решението, или как да направим света по-добър

05 декември 2018 18:59 | Автор: Васил Койнарев | Лично мнение

*Автор на заглавната снимка е фотографът Ивайло Ковачев. Повече за неговата работа вижте в неговия личен профил

Uspelite.bg е позитивна медия, която с годините и мен накара да мисля по позитивен начин. Докато преди време директно посочвах проблемите и саркастично ги коментирах, днес доста по-умерено използвам своите думи в такива публицистични текстове. 

Срещата наскоро с едни позитивни младежи ученици, които сами създават и управляват цяла медия – TeenStation – ми припомни именно това: По-добре е човек да бъде решението на проблема, а не самият проблем. Или с други думи казано, вместо да посочваме проблемите около нас, които са неизчерпаемо много, ние може да предлагаме решения за справяне с тях.

Continue reading