Формално-езикови особености на текста
Формално-езиковите особености са „филтърът“, през който минава всеки текст, за да звучи ясен, точен и стилово издържан. Някои автори ги смятат за същинската редакция.
Какво включват формално-езиковите особености?
Семантика и логика
Проверка на съответствието между смислови схеми и езиковата им реализация:
- грешки в значението на думи и изрази;
- логически грешки и несъответствия;
- неточности в терминологията и понятията;
- неуместна употреба на фразеологизми.
Устна ↔ писмена реч
Отстраняване на несъзнателно пренасяне на разговорни особености в писмен текст:
- прекомерна употреба на съюзи;
- недоизяснени изрази;
- липса на структурна завършеност.
Правопис, пунктуация, граматика
Задължителна част от редакционната проверка:
- правописни грешки;
- граматични грешки и съгласуване;
- пунктуация (запетаи, тирета, кавички);
- механични пропуски и повторения.
Стил и изразност
- Стилистични грешки – неуместна употреба на думи, клишета или тромави конструкции;
- Интонационни грешки (особено при устни текстове);
- Паралингвистична употреба – невербални сигнали, които не са адекватни в писмен вид;
- Яснота и четивност – редакторът следи текстът да звучи плавно и убедително.
Съвет: Добре редактираният текст е невидим – той не дразни, не спъва читателя, а го води леко и естествено към смисъла.