Формално-езиковите особености на текста някои автори смятат за същинската редакция. Те включват в себе си:
- Проверка на смисловата релевантност между ментални схеми и “материализацията” им чрез езиковите средства в текста – отстраняване на грешки в семантиката на думите, изразите; логически грешки; понятийни и терминологични несъответствия; употреба на фразеологизми и т.н.;
- Отстраняване на грешки от неосъзнавано пренасяне на езикови особености на устната разговорна реч в писмената – изобилие от съюзи, недоизясняване и т.н.;
- Правописни грешки;
- Пунктуационни грешки;
- Граматични грешки;
- Стилистични грешки;
- Интонационни грешки, неуместна паралингвистична употреба (в устни текстове) и т.н.