Език, стил и точност
Формално-езиковите особености са филтърът, през който минава текстът, за да звучи ясно, точно и стилово издържано.
Формално-езиковите особености са „филтърът“, през който минава всеки текст, за да звучи ясен, точен и стилово издържан. Някои автори ги смятат за същинската редакция.
Какво включват формално-езиковите особености?
Семантика и логика
Проверка на съответствието между смислови схеми и езиковата им реализация:
- грешки в значението на думи и изрази;
- логически грешки и несъответствия;
- неточности в терминологията и понятията;
- неуместна употреба на фразеологизми.
Устна ↔ писмена реч
Отстраняване на несъзнателно пренасяне на разговорни особености в писмен текст:
- прекомерна употреба на съюзи;
- недоизяснени изрази;
- липса на структурна завършеност.
Правопис, пунктуация, граматика
Задължителна част от редакционната проверка:
- правописни грешки;
- граматични грешки и съгласуване;
- пунктуация (запетаи, тирета, кавички);
- механични пропуски и повторения.
Стил и изразност
- Стилистични грешки – неуместна употреба на думи, клишета или тромави конструкции;
- Интонационни грешки (особено при устни текстове);
- Паралингвистична употреба – невербални сигнали, които не са адекватни в писмен вид;
- Яснота и четивност – редакторът следи текстът да звучи плавно и убедително.
Съвет: Добре редактираният текст е невидим – той не дразни, не спъва читателя, а го води леко и естествено към смисъла.
ПИШЕТЕ МИ:
От курса по творческо писане: Пътят към ада е постлан с наречия · Кутията с инструменти
Как личи, че езикът работи срещу вас
- Наречия, които спасяват слаби глаголи: „каза ядосано“ вместо глагол, който вече е ядосан.
- Диалог, в който всички герои говорят с вашия речник.
- Обяснение веднага след действието – читателят вече е разбрал, а вие го догонвате.
- Три синонима там, където един е достатъчен, защото никой не е точният.
- Изречения, които са граматически правилни и въпреки това не се дишат на глас.
Показвай, не разказвай – и кога обратното
Правилото се повтаря толкова често, че се е превърнало в суеверие. Истината е по-скучна: показвайте онова, което читателят трябва да преживее, и разказвайте онова, което трябва само да знае. Книга, в която всичко се показва, е дълга и уморителна. Книга, в която всичко се разказва, е конспект.
Точната дума не е синоним
Синонимният ред дава близки думи, не еднакви. Между „вървя“, „крача“ и „влача се“ има трима различни герои. Тук се решава дали текстът звучи като ваш, или като превод от нечий чужд стил.
Какво проверявам
- Глаголите: колко от тях се нуждаят от наречие, за да значат нещо.
- Дали двама герои могат да се различат по репликите си, ако махнем имената.
- Повторения на разстояние – окото ги хваща, дори когато авторът не ги помни.
- Пренесена устна реч: излишни съюзи, недовършени конструкции, паразитни думи.
- Правопис, пунктуация и графично оформление – последното, не първото.
Проверете сами. Прочетете на глас две страници от средата на ръкописа. Там, където си поемате дъх на грешното място или се спъвате, има работа за вършене. Гласът намира това, което окото пропуска.
От курса по творческо писане
- Показвай, не разказвай – тема 11
- Диалог, който звучи – тема 12
- Дяволът е в детайла – тема 13
- Кутията с инструменти – тема 16
- Пътят към ада е постлан с наречия – тема 17
- Редакцията – изкуството да режеш – тема 19