Спрете Земята, искам да сляза!

В последните месеци събитията у нас (а и в чужбина) се случват с прекалено бързи темпове. Докато преди години един протест ни занимаваше с дни и седмици, един митинг, един ремонт се коментираха сравнително рядко, днес на ден има по няколко протеста, по няколко случая с катастрофи, убийства, корупция, които ни разтърсват постоянно. 

И нямаме време да осмислим, да осъзнаем какво и как се случва, поради какви причини и защо. С това забързано ежедневие и паметта ни става все по-къса. Лесно забравяме, че героят на деня съвсем не е бил герой преди няколко години, че обещаното не е изпълнено, а отново е обещано, и така нататък. 

„Спрете Земята, искам да сляза!“

е казал още преди 60 години полският писател Станислав Йежи Лец в своята книга „Невчесани мисли“. Книгата, която всъщност представлява сборник с афоризми, е публикувана през 1957 г., а у нас е преведена през 1968 г. (благодаря на Бойко Дражев за информацията).

В момента положението е точно „Спрете Земята, искам да сляза…“. Накъдето и да се обърнем, каквото и да направим, дезинформацията и лошите новини ни обливат отвсякъде. Колкото и човек да иска да се откъсне от порочния кръг на събития, медии, новини и още събития, толкова повече няма алтернатива и възможност да го стори. 

Та само за няколко дни без интернет човек е дотолкова вече неориентиран и изгубен в информационния поток, че са му нужни двойно повече дни от почивката му, за да навакса и да се влее обратно в стреса. 

Забързаният живот довежда изкуствено до чувство на задоволство, което обаче е илюзорно. Преди време БТА цитира скорошно изследване на д-р Жанет Бикнел от университета Йорк в Торонто, която твърди, че забързаният начин на живот в оживени градове като Лондон и Ню Йорк предизвиква чувство на задоволство сред жителите им, тъй като заетите хора усещат, че използват по-добре времето си от онези с по-спокоен начин на живот.

Освен това околните възприемат натоварената програма като „символ на чест“. Усещането на хората, че имат много задачи и малко време, за което да ги изпълнят, допринася за благосъстоянието им също толкова, колкото богатството или заплатата им, смята д-р Бикнел, но не отчита, че това може и води до съвременния бърнаут (професионално прегаряне след натрупана прекомерна психическа и физическа умора).

Тя подкрепя тезата си с резултатите от предишно изследване върху темпа на живота в градовете на 31 държави по света. Екип от учени, ръководен от психолога от Калифорнийския университет Робърт Лавин, измерил колко бързо пешеходците изминават разстоянието от 18 м, средното време, което им отнема да си купят нещо от магазина. Резултатите показали, че хората в по-гъсто населените градове се движат по-бързо от онези в по-малко населените места.

Което пък води до извода, че по-бързата крачка води до по-силна икономика, тъй като градове като Лондон и Ню Йорк традиционно имат по-здрави икономики.

Ако не забавим темпото обаче, няма да оцелеем, хора. Помислете върху това. Нека заедно да намерим алтернатива и да опитаме не ние да слезем, а да накараме Земята (животът) да се върти по-бавно и по-смислено за нас. 

Не може да се откъснем от всичко, не може да зарежем всичко, за да избягаме някъде, където времето е спряло. Но можем да реорганизираме задачите си и начина си на живот, за да остава време за всичко. За да сме в щастливата златна среда. 

Print Friendly, PDF & Email
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com