Дела трябват, а не думи

Аз съм човек на думите. Думите и смисълът в тях са целият ми свят. Винаги съм твърдял, че думите са сакрални. Зад всяка една дума стои конкретно послание и само този, който ги владее на високо ниво, който владее родния си език на високо ниво, само той е призван да си служи майсторски с тяхната сила.

И поради това мен ме боли най-много, когато думите вече не казват нищо. Зад тях няма значение, няма семантика, няма смисъл. Нищо няма. Празни думи, които се леят в безсмислен поток всеки ден отвсякъде. От новините, от устите на политиците, от устите на журналистите, от устите на всички, на които се дава дума по някакъв повод. 

Ето, днес е Световният ден на здравето. Лекарите, които в условия на пандемия са на първа линия и пред светлините на прожекторите, имат празник. Родните политици им честитиха през безсмислените си профили в социалните мрежи (които не са и техни лични): Респект за медицитепоклон за медиците

Празни думи. 

Какво ги интересува в момента медиците, че някой им отправя думата „поклон“. Този някой нито ще направи истински поклон и ще им целуне ръка, каквото те заслужават в този момент, нито ще направи нещо лично и осезаемо чрез действията си – примерно да ги поздрави, да им помогне за ден, изобщо нещо да стори. Само ще заяви намерение чрез празни думи, които нямат никаква плътност. 

Или ще обяви: респект къмреспект за… Няма да използва българската дума „уважение“, а ще използва чуждицата (нямам предвид оригиналния латинския произход на думата).

В тефтерчето на Апостола на свободата Васил Левски е записан цитатът:

Дела трябват, а не думи.

Апостола не е спрял и за миг своята революционна дейност. Много лесно е можел да напише няколко бележки и послания и да ги разпрати на хората: Уважение за вас, поклон, действайте, аз ще поема отговорността, всички можем, заедно сме силни и подобни. Ако беше правил това, можеше още да сме под владение.

У нас царят думите, и то празните, лишените от смисъл. Всякакви хора на всякакви позиции „отправят послания“. Дава се трибуна на всеки – знаещ или незнаещ, знаен или незнаен. Огрените от лъча на 15-секундата слава се чувстват длъжни да отправят своите празни думи към общността и толкова. Всеки може да отправя послания, но далеч не всеки може да ги изпълни. 

Дела трябват, а не думи.

Ще го напиша пак, защото вярвам, че има много хора, които говорят чрез делата си, но за които няма да научим. Хора, които правят каквото могат, и чрез действията си са полезни на себе си и обществото. 

Моля ви, спрете да хабите думите. Ако няма какво да кажете, не казвайте нищо. Но ако има какво да сторите, то направете го. Делата ще говорят повече за вас в този момент, отколкото всички празни думи.

Print Friendly, PDF & Email