Знаете ли, че 23 април е Световният ден на книгата и авторското право? Това е датата, на която цял свят празнува удоволствието от четенето и силата на литературата. Денят не е избран случайно – на 23 април са починали двама от най-великите писатели, Сервантес и Шекспир, а също така това е рождената или смъртна дата на автори като Морис Дрюон и Владимир Набоков . Още през 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за международен празник на книгите и четенето , за да напомни колко важни са книгите като „връзка между миналото и бъдещето, мост между поколенията и между културите“ . В България този ден се отбелязва с много любов – книжарници организират специални промоции, библиотеки и читалища провеждат инициативи за малки и големи, а читателите си подаряват нови книги. Нека надникнем как България празнува Деня на книгата през 2025 г.: кои са най-продаваните заглавия у нас, какви кампании предлагат книжарниците, какви събития се случват и кои български автори блестят на литературната сцена.
Какво четем през 2025: най-продаваните книги в България
Както всеки април, книжният пазар кипи от нови заглавия и читателски интерес. В седмиците преди 23 април 2025 г. класациите за бестселъри разкриват интересна картина – българските читатели се наслаждават както на качествена преводна литература, така и на родни автори.
Например, според данните за седмицата 7–13 април 2025 г. на книжарници Ozone.bg, №1 сред най-продаваните заглавия е нехудожествената книга „Стойте до децата си“ – ценен наръчник за възпитание от д-р Габор Мате и Гордън Нойфелд . Веднага след нея, на №2, се нарежда романът „Майките“ от Теодора Димова – едно от най-обсъжданите български заглавия напоследък . В топ 5 на Ozone присъстват още трилърът „Приятелят“ от Фрида Макфадън , цяла колекция на научнофантастичната сага „Експанзията“ от Джеймс С. А. Кори , както и детска илюстрована енциклопедия „Защо? Какво? Как? – Моето семейство“ – доказателство, че дори най-малките читатели допринасят за книжните класации.
В книжарници „Сиела“ същата седмица тенденциите са сходни. На върха отново откриваме „Майките“ на Теодора Димова като №1 бестселър . Следват я увлекателното фентъзи „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ от Хедър Фосет и дългоочакваният пети том на „Игрите на глада“ – „Изгревът в деня на жътвата“ от Сюзан Колинс . В топ 5 на Сиела попадат и психологическият трилър „Приятелят“ на Фрида Макфадън , както и веселата детска книжка „Падингтън търси великденските яйца“ – тематична история за Великден, която логично набира популярност през април .
А какво се чете най-много в книжарници „Хермес“? Тяхната вътрешна класация за същия период е оглавена от романтичната история „Огледалото“ (втора част от поредицата „Прокълнатите булки“) на Нора Робъртс – световноизвестна авторка, чиито книги традиционно са сред любимите на българските читатели. На №2 обаче виждаме силно българско присъствие: „И аз слязох“, новият роман на Владимир Зарев, се нарежда непосредствено след Робъртс . Зарев е утвърден български автор и интересът към книгата му показва, че родната литература успешно конкурира преводните хитове. В топ 5 при „Хермес“ личат още фантастично-приключенският „Книгата на вратите“ от Гарет Браун (издаден от „Сиела“), мистичното фентъзи „Омагьосаната хасиенда“ на Дж. С. Сервантес и тийн романът „Стоманена принцеса“ (втора книга от поредицата Royal Elite) на Рина Кент – доказвайки, че жанровото разнообразие владее класациите.
Най-продавани книги (7–13 април 2025 г.) – акценти:
• „Майките“ – Теодора Димова (български роман) – #1 в Сиела, #2 в Ozone
• „Стойте до децата си“ – Габор Мате и Г. Нойфелд (публицистика) – #1 в Ozone
• „Огледалото“ – Нора Робъртс (романтика) – #1 в Ozone (предна седмица) , #1 в Хермес
• „Изгревът в деня на жътвата“ – Сюзан Колинс (фентъзи) – в топ 5 на Сиела
• „И аз слязох“ – Владимир Зарев (български роман) – #2 в Хермес
Данните може да варират по книжарници, но общата картина е ясна – българският читател обича разнообразието. Сред най-купуваните книги тази пролет има за всекиго по нещо: трогателни истории от български автори, световни бестселъри от обичани поредици, полезни книги за самоусъвършенстване, фантастични саги и увлекателни детски издания. Така Денят на книгата ни заварва с куп интересни четива на нощното шкафче – какъв по-добър начин да го отбележим?
Празнични промоции: книжарниците ни изкушават с отстъпки
23 април е празник не само за читателите, но и за книжарите. Всяка година около Световния ден на книгата водещите книжарници в България организират специални кампании, за да поощрят още повече четенето. Традиционно веригите като „Сиела“, „Хеликон“, „Хермес“ и онлайн магазинът Ozone.bg предлагат атрактивни отстъпки на книги в дните около 23 април – често намаленията достигат 20%, 30%, а понякога и повече за избрани заглавия. Много от най-търсените книги в момента могат да бъдат купени на промоция именно покрай празника .
Например Ozone.bg отбелязва повода с цяла седмица на книгата, през която дава намаления на бестселъри от различни жанрове – от художествени романи до детски книжки. В платформата им ясно е обозначено кои заглавия са с намалени цени, а както видяхме, в топ 5 на Ozone много книги вървят „ръка за ръка“ с отстъпки . „Сиела“също не остава по-назад – през април често организира кампания „Книжни дни“, когато всички книги в магазините и онлайн са с определен процент отстъпка. Понякога на самия 23 април веригата изненадва читателите с флаш промоция: например 23% намаление за 23 април, което е хитроумно намигване към датата.
„Хеликон“, една от най-старите книжарски вериги у нас, традиционно привлича клиенти с намаления на бестселър заглавия и подаръци. Минали години са правили инициативи като „Доведи приятел – вземи книга“, или са подарявали книгоразделители и други дребни изненади на всеки, който си купи книга на празника. В някои градове книжарници „Хеликон“ са организирали и четения на живо – например местни автори да четат откъси от свои книги в търговските обекти, превръщайки пазаруването в истинско преживяване.
Не на последно място, издателства и по-малки книжарнички също се включват. Онлайн магазините на издателства като „Колибри“, „Сиела“, „Жанет 45“ и др. правят промоционални кампании с отстъпки през цялата седмица на книгата. Ако сте любопитни за конкретни оферти – на сайта на всяка голяма книжарница около тази дата ще откриете банери и новини за текущите намаления. Накратко: няма по-подходящ момент в годината да си купите онази книга, която отдавна гледате на витрината!
(Съвет: Проверете и местната библиотека – понякога по случай празника библиотеките опрощават глоби за закъснели книги или организират размяна на прочетени книги между читатели. Всичко в името на това повече книги да намерят пътя си до повече хора.)
Специални събития и инициативи на 23 април
Покрай Деня на книгата в цялата страна се провеждат разнообразни литературни събития, фестивали и инициативи, които вдъхват живот на празника извън книжарниците. Ето някои от най-интересните през 2025 г.:
- „Маратон на четящите хора“ – Варна: В морската столица вече 23 години подред регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ организира този прекрасен маратон на четенето. През 2025 г. мотото е „Невидимите диалози: писатели, преводачи, читатели“, с акцент върху ролята на преводача като мост между културите . Кулминацията е на самия 23 април, когато в залите на библиотеката целият ден е посветен на срещи между писатели, преводачи и читатели – истински празник на словото. Литературата е представена като „жив и непрекъснат диалог“ между автора, преводача и публиката , а посетителите могат да участват в открити четения, дискусии и творчески работилници. Маратонът във Варна е отворен за всички възрасти – от най-малките слушащи приказки в Детския отдел, до възрастните, които обсъждат любими романи. Тази инициатива показва колко активна е читателската общност във Варна и как един празник може да прерасне в цял литературен фестивал.
- Литературни срещи София 2025: Столицата също не остава назад. Фондация „Прочети София“ организира ежегодните „Литературни срещи“, а през 2025 г. те придобиха още по-фестивален характер . В дните 24–26 април (точно около Световния ден на книгата) София посрещна световноизвестни писатели: например руската поетеса Мария Степанова, китайския романист Ю Хуа и носителя на „Букър“ Шехан Карунатилака от Шри Ланка бяха гости на събития в рамките на Литературните срещи . Те се проведоха на различни локации – от античния комплекс „Сердика“ под Ларгото, до Националния археологически музей – превръщайки центъра на София в сцена на литературата . На 25 април публиката имаше възможност да се срещне с Шехан Карунатилака, носител на Букър 2022, в специален разговор , а на 26 април – с един от най-значимите съвременни китайски писатели Ю Хуа . Такъв мащабен литературен форум около 23 април е страхотен начин столицата да чества Деня на книгата – с международен размах и директен диалог между българските читатели и световни автори.
- Читателски маратони из страната: Освен Варна, редица градове организират свои маратони на четенето. Във Враца например Регионална библиотека „Христо Ботев” традиционно провежда серия от инициативи от 2 до 23 април, като част от националния „Маратон на четенето 2025“ . Там започват още от 2 април (Международния ден на детската книга) с четения за деца, работилнички, срещи с местни автори и продължават чак до 23-ти, превръщайки целия месец в празник. Подобни читателски маратони има и в Бургас, Пловдив, Русе и много други градове – библиотеките канят ученици да четат на глас любимите си приказки, организират се викторини „Познай героя от книгата“, нощ на литературата, изложби на редки издания и др.
- Инициативата „Походът на книгите“: В национален мащаб Асоциация „Българска книга“ от години реализира кампанията „Походът на книгите“ всяка пролет. В рамките на тази инициатива популярни български автори, журналисти, актьори и дори политици влизат в ролята на доброволци-разказвачи – посещават училища, детски градини и читалища, за да четат на децата откъси от любими произведения. Целта е най-малките да се запалят по четенето от ранна възраст, виждайки своя любим герой от екрана или сцената да им чете книжка. „Походът на книгите“ обикновено стартира в началото на април (около Деня на детската книга) и завършва символично на 23 април. Така се създава една приемственост – от детската към световната литература, в рамките на един месец. Тази година също множество училища се включиха с четения на приказки, а социалните мрежи се изпълниха със снимки на усмихнати деца, заобиколени от книги. Няма по-добър подарък за един родител от това да види детето си, потънало в книга!
Всички тези събития, големи и малки, показват как в България Световният ден на книгата не е просто дата в календара, а жив празник, който се усеща в цялата култура – от големите градове до най-малките населени места. Литературни четения в метрото, размяна на книги в парковете, поетични вечери на открито – атмосферата на 23 април е навсякъде.
Българските автори под светлината на прожекторите
Денят на книгата е чудесен повод да обърнем внимание и на българските автори, които в момента се радват на успехи. Вече споменахме някои от тях покрай класациите – Теодора Димова и Владимир Зарев безспорно привличат читателския интерес тази пролет с новите издания на своите творби. „Майките“ на Димова (макар и роман от минали години) получи нов живот чрез преиздаване и активни обсъждания в читателските клубове, изстрелвайки го начело на продажбите . Зарев пък, със своя дълбок и проникновен стил, за пореден път доказва, че българската историческа и семейна сага има свое запазено място в сърцата на читателите – „И аз слязох“ събра много положителни отзиви и се изкачи високо в класациите .
Не можем да пропуснем и Георги Господинов – на 23 май 2023 г. новината за престижната награда „Букър“ (International Booker Prize) за неговия роман „Времеубежище“ обиколи света. Това бе исторически момент за българската литература, който продължава да отеква и до днес. „Времеубежище“ се превърна в международен бестселър и насочи светлината на прожекторите към България. Мнозина чуждестранни читатели, привлечени от успеха на Господинов, започнаха да се интересуват от още български книги в превод. Тази гордост се усеща и у нас – макар романът да излезе преди няколко години, той продължава да се търси по книжарниците, а името на Господинов често се споменава в медиите именно около Деня на книгата като символ на световно признание.
Сред по-младото поколение автори също има ярки звезди. Например Ива-Йоана Вълчева спечели наскоро литературна награда за дебютния си роман, а Николай Терзийски и Радослав Бимбалов стават все по-популярни с модерната си проза. На тазгодишния панаир на книгата (проведен традиционно през пролетта в НДК) се изви опашка за автографи от Мария Лалева, чийто нов роман привлича вниманието на хиляди читателки. С други думи, българската литература е в подем – и Денят на книгата само усилва този подем, като дава допълнителна видимост на нашите автори.
Особено радостно е, че българските писатели не само продават книги, но и общуват със своята публика. По повод празника много от тях участваха в срещи с читатели – например Михаил Вешим представи новата си хумористична книга в читалище, Здравка Евтимова се включи в онлайн дискусия с фенове, а млади поети организираха съвместно четене в София. Това сближаване на автор и читател е именно в духа на Деня на книгата – празник на споделените истории.
Защо го правим: значението на празника у нас
Световният ден на книгата и авторското право не е официален неработен ден в България, но безспорно е значима дата за културния ни календар. Той идва всяка година като напомняне за радостта от четенето и ни кара да се замислим: колко място отделяме на книгите в забързаното си ежедневие? Поне на този ден си обещаваме, че ще четем повече – и си припомняме защо обичаме книгите толкова много.
За България, страна с богати книжовни традиции още от времето на св. св. Кирил и Методий, 23 април се вписва естествено в пролетния цикъл празници на духовността. Само месец по-късно (24 май) честваме Деня на българската азбука и култура – но ако онзи ден отдава почит на писмеността, то 23 април отдава почит на читателите и писателите тук и сега. Това е ден, в който всеки, който обича да чете, се чувства специален. Библиотеките отварят вратите си широко и канят вътре дори хора, които рядко ги посещават. Училищата насърчават децата да донесат любима книжка и да споделят откъс със съучениците си. В медиите се говори за книги повече от обикновено – телевизионни предавания правят обзори на най-новите заглавия, в радиоефира звучат откъси от класически произведения, вестниците публикуват интервюта с писатели.
И макар фокусът да е върху четенето, не бива да забравяме и втората част от името на празника – авторското право. 23 април е и повод да се замислим за труда на авторите и преводачите, за ценността на интелектуалната собственост. Лесният достъп до книги в дигиталната ера е прекрасно нещо, но идва с отговорността да уважаваме авторските права – да подкрепяме създателите, като купуваме легално техните творби или заемаме книги от библиотеки, вместо да четем пиратски копия. Именно това е един от акцентите, които ЮНЕСКО залага при учредяването на празника – да се повиши разбирането за значението на авторското право и защитата на творчеството .
В крайна сметка Денят на книгата в България се превръща в един малък фестивал на словото, в който участваме всички – като читатели, купувачи, зрители или слушатели. На този ден си припомняме, че книгите са магия, която ни свързва през времето и пространството. И най-хубавото е, че покрай всички класации, отстъпки и събития, вероятно сме открили поне една нова книга, която да започнем да четем довечера. А това е най-ценното наследство от този празник – повече хора, разгръщащи страници и потъващи в чудни светове.
Честит празник на книгата и приятно четене!
Работите по свой ръкопис и нещо не се получава? Пишете ми – ще го погледна.