На хубавия празник – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май – е хубаво да говорим за книги.
Любен Дилов-син посочи своя списък от 18 незадължителни книги, които всеки млад човек под 18 години е хубаво да прочете, за да сформира своя мироглед.
Сред тях има невероятни произведения, които съм чел на един дъх и неведнъж са ме разплаквали. Ето списъка на Дилов пред 24 часа, инициатор на кампанията:
Каквото и да си говорим, книгата, променила живота на най-много хора, не е нито Библията, нито Коранът, а Наказателният кодекс. Но все пак ето и моите 18 заглавия извън училищните списъци, които е хубаво да срещнеш, преди да навършиш 18 години.
1-2. “Сърце” на Едмондо де Амичис и “Оскар и розовата дама” на Ерик Емануел Шмит. Това са две от най-трогателните книги на света, срещата с които увеличава вероятността да станете добър човек. Не се притеснявайте да си поплачете, докато ги четете.
3-4. “Сидхарта” на Херман Хесе и “Тримата влъхви” на Мишел Турние. Ще откриете, че – противно на наложените щампи – духовното търсене не е непременно страдание. Може да е и приказка. Освен това – в по-зряла възраст – ще откриете и тези двама автори. Всичко написано от тях е вълшебно.
5. “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. Вероятността тази книга да ви промени завинаги е много голяма. Любовта винаги е под обсада. Християнството и комунизмът биха могли да бъдат и мрачни, и весели изпитания, през които ще преминете благодарение на любовта, лудостта и факта, че ръкописите не горят.
6. “Под манастирската лоза” на Елин Пелин. Един автор, когото вероятно са ви преподавали скучно, всъщност е световен разказвач, с безпрецедентно за европейската култура отношение към детайлите на живота и вярата. Светът няма да ви е толкова вкусен без чорбата от греховете на отец Никодим, повярвайте.
7-8. “Алиса в Страната на чудесата” на Луис Карол и “Шантарам” на Грегъри ДейвидРобъртс са успоредни приключения във виртуалното и реалното, действителни и метафорични едновременно. Ще проумеете смисъла на удивителния парадокс: барон фон Мюнхаузен никога не лъже и за да се намериш в живота, първо трябва да се изгубиш.
9. “Приключенията на добрия войник Швейк”. Преди да се появят “Форест Гъмп” и “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга”, имаше “Швейк”. Ще го има много след тях. Дори когато казармата и армията ще са само спомени, защото смехът и подигравката със суетата на света са вечни.
10-11. “Пипи Дългото чорапче” и “Карлсон, който живееше на покрива” на Астрид Линдгрен– каквото и да има да ви се случва, след 18-ата година, трябва да си останете смели и луди момичета и момчета. Тези две книги помагат извънредно много.
12. “Ние, врабчетата” на Йордан Радичков. Такова чудо няма никъде по света. Повярвай, Драги ми Господине, прочел съм хиляди книги!
13. “Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше в превода на Мара Белчева. Сигурен съм, че никога няма да я дочетете до края, но това не е важното. Важното е да се потопите поне веднъж в лудостта на гордостта от това да си човек, защото въже е човекът, опънато между звяра и свръхчовека, въже над пропаст. И още, кален поток е той и трябва да си море, за да го приемеш в себе си.
14-15. “Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов и “Чичовци” на Иван Вазов. Тези две книги, ту влизат, ту излизат от учебните планове, но без тях няма как да разберете участта на народа, към който принадлежите. Проклятието, гордостта и веселбата на това да си българин. Ако “Записките” пак станат задължителни, може да добавите “Видрица” на поп Минчо Кънчев или “Записки от терсханата” на Стоян Заимов.
16-17. “Към себе си” на Марк Аврелий и “Мемоарите на Адриан” на Маргьорит Юрсенар спокойно можете да прочетете заедно. Въпреки че ги делят близо две хилядолетия, те са най-съвършеният учебник по етика, който някога ще срещнете.
18. “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. Независимо дали обичате фантастика, или не, този космически опус е ярко доказателство, че Вселената може да не е толкова студено и самотно място, ако я погледнем от смешната й страна. Много от тези книги са филмирани. Джони Деп например купи преди години правата на “Шантарам” и вероятно скоро ще се появи филмова версия. Но не се изкушавайте да гледате, вместо да ги прочетете – както казала козата, докато дъвчела филмова лента в двора на киноцентъра в Бояна: “Книгата беше по-хубава…”
