Човекът с папийонка – Георги Лозанов – също даде своя списък незадължителна литература за деца и юноши до 18 години. Георги Лозанов безспорно е умен мъж, който има богат опит особено в медийния език. Дълги години Гого Лозанов бе член и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.
Някои от книгите вече са препоръчвани от други публични лица участници в кампанията, но тук не можем да подминем “Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Интересното е, че пред всяка книга има и по една определяща дума: Фашизъм, Власт, Самозаблуда, Лудост…
Ето пълния списък на Георги Лозанов пред 24 часа, инициатор на кампанията:
Червени точки за добра литература няма
Да посочиш 18 книги на 18 годишните е невъзможна задача, защото които и да са книгите, поне още 18 по 18 пъти сигурно ще си заслужават повече. Затова се спасявам с игра на думи – 18, които ми се струват важни и бих пъхнал, написани на листче, в джоба на някой 18-годишен. Прибавил съм към тях, според първата си асоциация, и по една подходяща книга. За моя собствена изненада
не ми хрумна такава
за думата “любов”,
ако изключим, разбира се, романи като “Отнесени от вихъра”, които едва ли трогват днешните 18-годишни. Впрочем, същото се отнася и за думата “смърт” – така е навярно, защото любовта и смъртта в последна сметка са темата на всяка книга.
Книга – “451 по Фаренхайт” от Рей Бредбъри – ако изчезнат книгите, изчезва и всичко останало, на което можеш да се надяваш.
Съпротива – “Спасителят в ръжта” от Джеръм Селинджър (най-задължителната от незадължителните книги) – съпротивата е поминъкът на младите, само с него могат да си “вадят хляба”.
Детство – “Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери – зрелостта е принудително забравено детство.
Възмездие – “Престъпление и наказание” от Ф. М. Достоевски – няма по-сурово наказание от това да извършиш престъплание.
Благоприличие – “Мадам Бовари” от Густав Флобер – благоприличието в своята досполепна самоувереност може да убива, дори без да зебележи.
Ирония – “Житейските възгледи на котарака Мур” от Е. Т. А. Хофман – иронията, особено романтическата, е най-добрият начин да свалиш от плещите си бремето на нещата от живота без да унищожиш самите неща.
Самозаблуда – „Смъртта на Иван Илич” от Лев Н. Толстой – самозаблудата винаги е по-кратка от живота, защото, когато се изправиш пред края му,
тя подло се оттегля
и те оставя насаме
със себе си
Власт – „1984” от Джордж Оруел – властта иска да ти вземе всичко, дори мислите ти, въпросът е дали ще я оставиш да го направи.
Фашизъм/комунизъм – “Чумата” от Албер Камю – масовите идеологии са епидемични зарази, които в началото взимат своите жертви без да разбереш, а когато разбереш, обикновено е късно.
Лудост – “Полет на кукувиче гнездо” от Кен Киси – лудостта не съществува, тя е само още един начин да бъдеш държан в подчинение.
Абсурд – “Параграф 22” от Джоузеф Хелър – всяка война, дори най-спроведливата, е абсурдна, смъртоносна бутафория, в която няма добро.
Насилие – “Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг – пластовете култура
са затрупали
насилието в нас,
но не знаеш кога
няма да издържат
и то ще избие, така че е препоръчително от време на време да хвърляш по един подозрителен поглед на огледалото.
Зло – “Парфюмът” от Патрик Зюскинд – злото често съвпада с представата за савършенство.
Самота – “Голям гальовник” от Ромен Гари – самотата не е отсъствие, а е присъствие, което може да пълни дните ти и да се увива около теб като питон.
История – “Рагтайм” от Едгар Лорънс Доктороу – историята се различава от литературата само по това, че не иска да си призне, че се е случила в нечия глава.
Реклама – “Поколението П” от Виктор Пелевин – желанието да притежаваш каквото и да е (дори кутия прах за пране “Ариел”) не идва от него самото, а от митологията.
Свобода – “Голият обяд” от Уилям Бъроуз (чудех се дали не е развращаващо да предложа тази книга на 18-годишните, но пък “червени точки” за добра литература няма) – свободата, когато се превърне в единствения смисъл на живота, го лишава от смисъл.
Всяка книга, както е известно, е “градина с разклонени пътеки” и аз съм направил само по една крачка само по една от тях. Но виждам, че посоката им е била обща – към предупрежданията на писателите, които е добре човек да чуе, колкото се може по-рано. Така, че пазете се, деца, с книга в ръка.
Списъкът на Георги Лозанов: 1.“451 по Фаренхайт” от Рей Бредбъри 2. “Федон” от Платон 3. “Спасителят в ръжта” от Джеръм Селинджър 4. “Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери 5. “Престъпление и наказание” от Ф. М. Достоевски 6. “Мадам Бовари от Густав Флобер 7. “Житейските възгледи на котарака Мур” от Е.Т.А.Хофман 8. „Смъртта на Иван Илич” от Лев Н. Толстой 9. „1984” от Джордж Оруел 10. “Чумата” от Албер Камю 11. “Полет на кукувиче гнездо” от Кен Киси 12. “Параграф 22” от Джоузеф Хелър 13. “Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг 14. “Парфюмът” от Патрик Зюскинд 15. “Голям гальовник” от Ромен Гари 16. “Рагтайм” от Едгар Лорънс Доктороу 17. “Поколението П” от Виктор Пелевин 18. “Голият обяд” от Уилям Бъроуз
