В полезрението ми тези дни попадна интересното четиво със съвети за това как да научим мозъка да учи. Изкуството да се учи е много важно за всички хора.
Особено това как наистина да учим ефективно, какво точно да учим и как да подбираме, как да запаметяваме и възпроизвеждаме. Как по-лесно да става целият този процес.
Полезни съвети и практически методи за трениране на мозъка дава професор Татяна Черниговская – Доктор на филологическите и биологически науки на Русия:
Нейните съвети:
Мозъкът ни винаги е в обучение дори когато ние не обръщаме внимание на това.
На човек може да му провърви с гените, но независимо от това е нужно постоянно да се учи и практикува наученото. Да ти провърви с гените – това е като да получиш в наследство роял Steinway. Това е прекрасно, но за да можеш да свириш на него, първо трябва да се научиш.
-
Важно е да разберем, че ние зависим от своя мозък на 100 %. Да, ние виждаме света със собствените си очи, чувстваме, чуваме, но как разбираме всичко наоколо, е дело на нашия мозък. Той сам решава как да ни представи нещата. В крайна сметка, ние изобщо не знаем какво представлява реалността. Или как виждат и чувстват заобикалящия ни свят останалите хора. А животните? А как са възприемали света шумерите?
Мозъкът знае как да учи и разбира. Как прави това – той не ни обяснява. Ако можехме да проумеем това, бихме се учили по друг начин.
Най-важното, което трябва да се учи в училище – как да се научим да учим. Как да се научим да контролираме вниманието и паметта си. Как правилно да класифицираме и анализираме информацията.
-
Мозъкът не е решето. Ние нищо не забравяме, просто голяма част от данните остава в папка „Друго”.
Ако искате да си спомните нещо на сутринта – научете го наизуст преди да заспите. Преди време това беше догадка, сега вече е научен факт. Получените данни се настаняват в дългосрочната памет и това се случва само по време на сън.
Има изследвания, които доказват, че мозъкът решава всичко сам, а после създава илюзия, че човек може самостоятелно да контролира нещата.
-
Мозъкът има хранилище с капацитет 2,5 петабайта. Това са 3 милиона часа сериали.
Малките деца не умеят да лъжат, защото мислят че всички останали знаят същото, което знаят и те самите – затова е безполезно да лъжат. Когато детето започне да лъже – това е един вид придвижване към по-високо ниво – говорим за мозъчен процес, не за добър навик.
Полезно е да се учим да виждаме света през очите на другите. Способността да построим модела на „другия” ни дава поведенческо преимущество.
По степен на развитие, гарваните имат мозък твърде сходен с този на приматите. Гарваните разпознават своето отражение.
Мозъкът на делфините е изключително мощно развит. Веднъж се пошегувах и казах, че още не е ясно чий мозък е по-съвършен – на делфините или на хората. Някои отвърнаха – „Е, те пък да не са построили цивилизацията!”. Но нима е нужно това, когато те могат да спят посредством само едното полукълбо на мозъка си и да бодърстват в същото това време, притежават ирония, свой език, чувстват щастието в живота, винаги са доволни, нямат много опасни врагове – и този списък е много дълъг.
Имаше един знаменит папагал Алекс – той знаеше 150 думи, отговаряше на въпроси, различаваше цветове и размери на обектите, думи и букви.
Съвременната тенденция децата да изучават игри и да играят посредством айпад е опасна. Развитието на фината моторика е изключително важно за децата, включително и за проговарянето им. Затова играта с пластелин е актуално и полезно занимание.
В Древен Китай, кандидатите за ръководни длъжности са държали само два изпита - по калиграфия и стихосложение.
И до този момент не е ясно, по какъв начин в мозъка се съхраняват думите и езиците. Затова е любопитно как едни хора помнят глаголи, а не могат да запомнят съществителни, или обратното.
Мозъкът на хората, знаещи повече от един език, имат преимущество. Ученето на чужди езици е полезно за развитието на мозъка и е един от начините за превенция на болестта „Алцхаймер”.
Добрият мозък се учи постоянно. Научете се регулярно да изпълнявате трудни умствени задачи. Това е начин по-дълго време да бъдете в съзнание – в буквалния смисъл.
Майката на един мой колега, на 89 години, се оплака, че има проблеми с паметта. Той я посъветва да започне да учи древногръцки. Тя се зае с това и проблеми с паметта й намаляха.
Да учите боравещите с лява ръка да работят и пишат дясната, е много погрешно. По този начин вие се опитвате да коригирате не само ръката, а самия мозък, което често довежда до заекване, неврози, тикове.
Мозъкът на жените и мъжете се отличават. Женският е по-ефективен благодарение на по-голямото количество сиво вещество. Всичко това е свързано с еволюцията – докато мъжете са ловували за прехрана и са имали по-монотонни занимания, жените са били принудени да се справят с доста по-сложни задачи – да се грижат за децата, за домашното огнище и още много други неща.
Тази особеност трябва да има предвид, когато се обучават малките деца. С момченцата е добре да се говори кратко и ясно, давайки конкретни насоки, с по-малко писмени задачи, да им се позволяват повече двигателни дейности, за да се избегне агресията, да се поощряват и хвалят за постигнатото. Момиченцата повече обичат да работят в група, за тях е важен контакта и посланието на погледа, разговора за емоциите, не бива да им се повишава тон, важно е да се научат да се справят с опасностите и тревогите, които биха срещнали в живота, те обичат да се чувстват полезни и искат да помагат на своите учители в заниманията.
Музикалните занимания се отразяват положително на развитието на мозъка. Подобряват качеството на невронните връзки, осигуряват пластичност, гъвкавост и съхраняват мозъка в процеса на стареене.
Не всеки ще доживее до „Алцхаймер”.
Техническата тренировка на навиците, както е прието в спорта и музиката, не е подходяща за умствената работа. Има риск да се отдадете твърде много на регулярните занимания и в даден момент мозъкът да се възпротиви на новите задачи.
Да се работи по даден проект, разделяйки го на малки части е действително ефективно решение. Както и да променяте обстановката, позата в която стоите и н.н.
Движенията помагат за по-доброто запаметяване – тялото помага на мозъка.
Безцелните размишления, напразно задаваните въпроси и т.н „wandering mind” също са полезни.
Огромен процент от това, което правим, го правим несъзнателно.
Обучението съществено променя мозъка. Докато четохте това, вашия мозък се промени.
Материалът е копиран от Webstage.
