В днешно време малко хора четат поезия. В България особено рядко имаме добри поетически творби, което още повече стеснява кръга на хубавата поезия.
В последните месеци издателство СМОЛ СТЕЙШЪНС ПРЕС – едно малко и хубаво семейно издателство, което подбира добре своите проекти – пусна на пазара редица отлични поезии.
Знам за това, защото самият аз участвах в тези проекти като коректор. За мен бе изключително удоволствие да се насладя на тези книжки.
Ето кои са те:
Мануел Ривас – “Изчезването на снега”
Мануел Ривас е познат на читателската аудитория с трите си книги, преведени на български – романите Моливът на дърводелеца, В дива компания и сборникът с разкази – Какво искаш от мен, Любов?.
За първи път излиза неговата поезия, която е събрана от предишни пет стихосбирки плюс последната – Изчезването на снега.
Стилът на Ривас, както и в прозата му, е магически, завладяващ, злободневен. Перото му на журналист го прави актуален дори, когато говори за минали събития, а метафоричния му изказ – наситен и сюрреалистичен – сякаш не поставя конкретна граница между поетичното му слово и романите.
Те преливат едно в друго като скачени съдове. В стиховете си той борави с неочаквани сравнения, които се натрупват и черпят образи от най-далечни, но и близки източници; подобно на бароковата, но и класическа архитектура на катедралата в Сантяго де Компостела; на хора от портала; и едновременно с това той извайва прозодията на своите творби с един ясен и опростен почерк. Със смирение към Бог и битието.
Онур Бехрамоглу – “Песните, научени от теб”
Онур Бехрамоглу е роден и живее в Истанбул. Автор е на две поетични книги и на една епистоларна – писма от затвора между двамата му чичовци, известните писатели Атаол Бехрамоглу и Нихат Бехрам.
Той е превеждан на пет езика и работи като колумнист за социалистическия вестник Биргюн.
Заявява, че за него поезията не е литература, а бунт и затова никога не кандодатства за литературни награди. Представял е турската литература на различни поетически фестивали – Берлин, Москва, София, Хайфа. Поезията му отвежда директно в космическото, в универсума. А стилът му наподобява музикална композиция и е пълен с вземащи ума идеи и теми. Революционната му интерпретация на живота е забележителна.
Кирил Василев – “Провинции”
Книгата на Кирил Василев се движи някъде между постхристиянското метафизично осмисляне на света, както я определя критикът и поет Ани Илков, и топоса не като център, но като периферия, станала безкрайна и призоваваща не към модерност, а към състрадание относно човешката смъртност.
Това е една книга, отличаваща се с естетика на строфата, мяра, приличие и уместност.
Тя се разлива щедро и тежко като долното течение на река, чиито наноси променят дори цвета на морето. Книга, която определено ще промени и нашето ежедневие и гледна точка.
Владимир Сабоурин – “Работникът и смъртта”
Владимир Сабоурен е роден в Сантяго де Куба. Завършва българска филология в София, където се установява да живее и пише. Автор е на три поетични книги и пет публицистични.
Преподава антична литература и история на испанската литература във Велико Търново.
За последната му стихосбирка „Работникът и смъртта“, Кирил Василев пише, че тя е комбинация от ексататично желание за справедливост, безмерен гняв и всеобемаща скръб. Това е една епикобаладична книга, в която преобладава социалнореалното.
Самира Негруш – “Монолози на жасмин”
Самира Негруш, родена през 1980 г., е алжирска поетеса, пишеща на френски език. Автор на няколко стихосбирки, тя превежда от арабски на френски, предимно съвременна поезия.
Тя е генерален секретар на алжирския Пен клуб и създател на Кадмос –асоциация за съхранение на Средиземноморското културно наследство. Превеждана е на испански и италиански.
Нейният стил е белязан от женска чувствителност, намерила израз в своеобразна картография на тялото. Поетичните ѝ текстове в проза са свидетелства за състоянието на съвременния свят, за промените в арабските страни и отвъд тях, а ежедневното присъства само доколкото е способно да очарова твореца със своята тайнственост, видима единствено за него.
Гьокченур Челебиоглу – “Паметник на неизразимото”
Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания.
Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка.
Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.
Славе Гьоргьо Димоски – “Последните ръкописи”
Славе Гьоргьо Димоски живее и твори в Охрид, Македония. Автор е на повече от петнайсет поетични книги. Председател е на Управителния съвет на международния фестивал Стружки вечери на поезията.
Превеждан на повече от двайсет и пет езика и носител на множество авторитетни литературни награди.
Поезията му впечатлява с характеристики като имплицитност, иконични знаци, херменевтика, полисемантичност, обзетост и преди всичко – върховен артистизъм на стиха. В своета писане той непрекъснато се обръща към феномена на словото, на речта като смисъл и цел на своето творчество и съществуване. Поезията му обхваща и земята и небето, но и пространствата под и над, присъствието на вечния старец – Бог.
Людмила Балабанова – “Роса върху бурените”
Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Публикувала е седем поетически книги и книга с теоретично изследване върху хайку поезията. Съставител и редактор е на българската хайку антология Огледала.
Нейни хайку са публикувани в множество списания, както и включени в престижни антологии в Белгия, Германия, Полша, Румъния, САЩ, Словения, Франция, Холандия, Швеция и Япония.
По-важните й награди са: от конкурса за 360-годишнината на Башьо, Япония, 2004; Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013. В създаването на своите хайку Балабанова разчита повече на сърцето, отколкото на интелекта, те са като един дъх откровение, пише Дейвид Ланю за нея.
Цветанка Еленкова – “Увеличение четиридесет”.
Петата стихосбирка на Цветанка Еленкова, Увеличение четиридесет, издателство Ерго, София, 2016.
