Психолози и невролози от Университета в Ливърпул стигнали до извода, че четенето на качествена художествена литература оказва върху мозъка ефект на реактивен ускорител. Изследователите накарали доброволци да четат оригинални и опростени откъси от Шекспир, Уъдсуърт и Елиът.
Реакцията на мозъка при всяка нова дума се проследявала с помощта на магнитно-резонансна томография. Снимките показали, че
оригиналните текстове с множество метафори и сложен синтаксис провокирали много по-силен и продължителен отклик
изисквали по-голям обем памет и стимулирали участниците в експеримента да продължат с четенето.
Освен това се изяснило, че
четенето на поезия особено активизира дясното полукълбо
в което се съхранява автобиографичната памет, помагаща на читателя да види личностния си опит в светлината на прочетеното.
“Изследванията показват, че литературата е способна да открива нови хоризонти на съзнанието, да формира мисли, да създава мисловни връзки както у младите, така и при възрастните хора”, заяви професорът по английска литература Филип Дейвис.
