За „Оскарите“, Беър Грилс и една изядена жаба

01 март 2019 15:07 | Автор: Васил Койнарев | Лично мнение

Наред с политическото ежедневие и черните криминални хроники чат-пат към вниманието на обикновения българин път си прокрадва и някоя интересна полукултурна, полуабсурдна история.

Сами по себе си историите, които ще разгледаме в този материал, не са абсурдни, но абсурдни са реакциите и дебатите, които пораждат след себе си в медийното пространство.

И така, първо се оказа, че британският пътешественик и експерт по оцеляване Беър Грилс е нарушил Закона за защитените територии в България при заснемането на филм в Рила. Това стана ясно от съобщение на Министерството на околната среда и водите за съставяне на акт – две години след като е извършено нарушението.

Всичко това се прави, след като от филмовия материал е видно, че при заснемането са извършени нарушения на правилата и нормите за поведение в защитената територия чрез навлизане и плуване във водния басейн на Каракашево езеро. Нарушение е и паленето на огън, ловене и умъртвяване на животински видове. Или казано по-просто Беър поплува в езерото, запали огън и изяде жаба.

Новината за неговата глоба, изобщо акцията и реакцията на Министерството са толкова забавени във времето и пространството, че човек може само да се чуди какво точно целят те. Дали да се покаже загриженост и принципност при спазването на нарушените закони, дали да се хвърли прах в очите на обществото с поредната безсмислена история, ние не знаем. 

Това, което виждаме, е обществената реакция, която също се раздели на няколко страни. Появиха се хора, които подкрепиха държавата чрез действията на Министерството, хора, които обявиха всичко това за неадекватни мерки, напълно излишни на фона на ежедневието ни. Но като че ли най-голяма част от българския народ обърна случката във весела закачка. 

Бяха създадени много и интересни мемета, картинки и вицове за Беър Грилс и неговото действие по изяждане на жаба, довело до глоба от 10 000 лева, която:

„Самият г-н Грилс, ако бъде открит на негов адрес, ще бъде поканен в качеството му на физическо лице, което е извършило нарушение. Предполагам, че това ще бъде доста сложна операция за парка“, коментира министър Нено Димов. 

И ние предполагаме, че ще е така, но се посмяхме на вицовете и меметата, отразяващи случая. 

Другото интересно събитие, породило много коментари, бе, естествено, връчването на 91-вите награди „Оскар“. Българският актьор Димитър Маринов, който играе главната второстепенна роля във филма победител „Зелената книга“, излезе заедно с целия екип и подържа статуетката в ръцете си с родния трибагреник на ревера.

Това породи вълна от доволство и недоволство. Нашите сънародници се разцепиха на две в мненията си дали това е пореден връх в българската култура или пък нищо не е. Самите ние, редакторите в Uspelite.bg, се чудихме как да обявим заглавието на новината, за да бъде то коректно и в разрез с всички правила. Дали да бъде нещо от рода на „Българин спечели „Оскар“ или „Филм с българско участие спечели „Оскар“, което реално и остана заглавие.

Предпочетохме второто, защото може би е най-коректно, макар и до днес да не е ясно за нас в крайна сметка актьорите в отличената лента водят ли се отличени с приза „Оскар“ или пък не? Разбира се, правим разграничение с „Оскарите“ за главна роля, но и другият въпрос остава неясен. 

Но – както и да е. Не всеки ден български актьор се доказва и участва във филма победител на Академията, нали?

Лошото е, че тук, у нас в България, винаги ще съумеем да разнищим една хубава новина и вместо да се зарадваме и да се усмихнем по повода, ние ще се разделим на два лагера: Излъгал ли е Димитър Маринов с нещо, присвоил ли си е слава или не…

А всъщност не е това най-важното. Гледни точки ще намерим много, но това са теми, които трябва да ни зарадват и да ни вдъхнат още повече увереност като нация.

Беър Грилс е снимал епизод от своето предаване и е показал красивите кътчета на България. С това е насочил погледите на милиони зрители по света към нашата красива родина. Димитър Маринов е допринесъл с играта си за това филмът „Зелената книга“ да бъде отличен с „Оскар“, и с това също насочва погледите на милиони зрители по света към нашата красива родина. 

Всеки човек избира сам как да приеме и подложи на критическа мисъл всяка една история. Моят апел е невинаги да търсим да видим само слабото място във всяка история. Апелирам към това да умеем да извлечем всички позитиви от нея, защото, ако човек търси старателно, винаги ще намери едно АКО, едно ОБАЧЕ, което да развали картината.

Print Friendly, PDF & Email