Не бъди проблемът, бъди решението, или как да направим света по-добър

05 декември 2018 18:59 | Автор: Васил Койнарев | Лично мнение

*Автор на заглавната снимка е фотографът Ивайло Ковачев. Повече за неговата работа вижте в неговия личен профил

Uspelite.bg е позитивна медия, която с годините и мен накара да мисля по позитивен начин. Докато преди време директно посочвах проблемите и саркастично ги коментирах, днес доста по-умерено използвам своите думи в такива публицистични текстове. 

Срещата наскоро с едни позитивни младежи ученици, които сами създават и управляват цяла медия – TeenStation – ми припомни именно това: По-добре е човек да бъде решението на проблема, а не самият проблем. Или с други думи казано, вместо да посочваме проблемите около нас, които са неизчерпаемо много, ние може да предлагаме решения за справяне с тях.

Защо смятам, че ние, българите, предимно посочваме проблемите, а не вземаме отношение по тях? 

Голяма част от съвременния забързан човек се сблъсква с много проблеми навсякъде около себе си. Градска среда, ремонти, мръсен въздух, платено паркиране, липсващ градски транспорт и още, и още. Вместо да се ангажира с евентуално решение на тези проблеми, доколкото може, тази голяма част от българското общество просто ги отбелязва, маркира, регистрира и най-много подава сигнал за тяхното съществуване. Било в социалните мрежи, било към институциите. 

Един от най-честите отдушници на столичани в социалните медии е групата социален феномен: Забелязано в София. По простата причина, че там има вече близо 200 000 потребители, които всеки ден отбелязват и коментират проблеми. Но с това ролята им се изчерпва. Да, те ги отбелязват, да, те ги коментират, често и единствено само с критики, но проблемите остават. 

А това не води доникъде. Единствено до задънена улица. Назовава се проблем, а не се предлага решение за отстраняването му, и той остава.

Такъв пример видях наскоро в посочената група. Отнасяше се до паркирането в зелена зона. Беше сниман и посочен случай, в който коли паркират върху защрихованите зони, обикновено отбелязващи начало и край на утвърдените и разчертани паркоместа. Те са буферни зони. Не са част от местата за паркиране и трябва да бъдат свободни от коли.

Какво се получава обаче? Върху тези места биват паркирани автомобили, а собствениците им не могат да бъдат санкционирани от хората с жълти жилетки – служителите на Центъра за градска мобилност, защото това е извън тяхната зона на действие и компетентности.

Според разпоредбите тези служители могат да администрират само зоните за паркиране. Ако има заплатена такса, то автомобилът е редовно паркиран. Ако пък ли няма, на автомобила се поставя ограничителна скоба и се налага глоба за свалянето ѝ от 30 лева. И дотам.

Много често има места, забранени за паркиране. Например тесни двупосочни улички, на които е указано със знаци, че паркирането не е разрешено, за да може именно там колите да се разминават. Но все пак те паркират. 

И какво се случва? И те не са в компетенцията на жълтите жилетки, които ги пропускат и не могат да ги санкционират. Трябва гражданите да сигнализират специално или случайно да мине паяк, за да ги вдигне. По същия начин е и с гореспоменатите защриховани зони. Не са под контрол на жълтите жилетки, не може да се направи нищо. 

Или пък може!

Точно тук гражданите може да излязат с предложение за решението на този проблем. Адекватно такова предложение е да се овластят жълтите жилетки да може да поставят скоби и на отсечките БЕЗ зона, но със забрана за паркиране. Така те ще могат да санкционират тарикатите, които ползват буферните зони или двупосочните улички в малките квартали. И хоп – имаме проблем, имаме решение. Ако се приложат такива решения, бързо ще се преустанови паркирането по този начин.

И ето как един проблем може да бъде решен с малки поправки и уточнения, вместо да бъде с години посочван и нерешим. 

И ето как аз, ти, той, друг – може да бъдем промяната във всяко едно отношение. Пак ще посочваме проблемите, но ще ги индикираме чрез предложение за справяне с тях. 

Виждаме проблем, отнасяме го, където трябва, но и с предложение (според компетентността и експертизата ни, опита ни) за неговото решение.  

И полека-лека ще правим света по-добър, защото ще прилагаме действия, вместо пасивно да наблюдаваме случващото се. Нека промяната започне от нас тук и сега.

Print Friendly, PDF & Email