Тема 18 от курса по творческо писане на Редактор.БГ. Пълната програма е на страницата „Как се пише… книга?“.
Затворената врата
Стивън Кинг разделя писането на два режима с една врата: първата чернова се пише при затворена врата – за себе си, без свидетели, без мнения; редакцията се прави при отворена – с мисъл за читателя. Смесването на двата режима е причината повечето започнати романи да умрат до трийсета страница: авторът пише изречение и веднага го съди, пренаписва първа глава осем пъти и я намразва, показва суровия текст на близките си и се срива от първата гримаса. Зад затворената врата критикът няма достъп – включително вътрешният.
Бързо и с наведена глава
Първата чернова се пише бързо – не защото бързането е добродетел, а защото инерцията е. Историята, писана всеки ден, остава топла: героите са ви в главата, нишките са опънати, подсъзнанието работи и нощем. Историята, оставена за две седмици, изстива и после я подхващате като чужда. Оттук и правилото, което звучи сурово и спасява ръкописи: не се връщайте да поправяте, докато черновата не свърши. Днешната работа е да напишете днешните страници, не да лъскате вчерашните. Грешките ще ви чакат – никъде няма да избягат, обещавам ви го като редактор.
Нормата – малка, но неотменима
Кинг пише по две хиляди думи на ден, но Кинг е Кинг. Работещият принцип не е числото, а неотменимостта: норма, която изпълнявате и в дни без настроение. За човек с работа и семейство триста думи – половин страница – са отлична норма: това е роман за една година. Нормата побеждава вдъхновението по простата причина, че се явява всеки ден. И спирайте за деня, докато още знаете какво следва – Хемингуей се кълнеше в този трик: утре ще имате откъде да тръгнете, а празният лист няма да е празен.
Колко време и кой да чете
Черновата на роман, писана с редовна норма, отнема месеци, не години – и е добре да е така: книга, писана десетилетие на пресекулки, обикновено носи шевовете си. А когато сложите последната точка: не я пращайте на никого. Първият прочит е ваш и само ваш – но не веднага. Приберете ръкописа да отлежи поне няколко седмици; после го прочетете наведнъж, като читател, с бележник, но без да поправяте. Едва тогава вратата се отваря – и започва занаятът от следващата тема.
След собствения прочит идва моментът за външна преценка. Ако още се колебаете дали историята и героите издържат, критическият прочит ви дава писмена рецензия и насоки за преработка. Ако вече сте готови за работа по самия текст, вижте как протича редакцията на роман и как уточняваме обхвата според ръкописа.
Упражнение № 18
- Определете си норма, която е почти обидно малка – толкова малка, че да няма оправдание. Изпълнявайте я четиринайсет дни подред и си водете дневник само с числа: думи на ден.
- През тези две седмици – никакво препрочитане на написаното, освен последния абзац за засилка.
- Ако имате завършена чернова, която ви е под ръка от месеци: насрочете ѝ първия прочит. Наведнъж, с бележник, без химикалка в текста.
Следваща тема: „Редакцията – изкуството да режеш“ – втората чернова, дистанцията и бета-читателите. Пълната програма – на „Как се пише… книга?“.
Работите по свой ръкопис и нещо не се получава? Пишете ми – ще го погледна.