Тема 17 от курса по творческо писане на Редактор.БГ. Пълната програма е на страницата „Как се пише… книга?“.
Стилът се прави с изваждане
Ако тема 16 беше за инструментите, тази е за чистенето след работа. Слабият стил рядко страда от липса – почти винаги страда от излишък: излишни наречия, излишни определения, излишни уточнения, излишна учтивост към читателя, комуто всичко се обяснява по два пъти. Силната проза се получава с изваждане. Всяка дума, която не работи, работи против вас – защото разрежда онези, които работят.
Наречието – недоверие към собствения глагол
Прицелът на най-известната закана на Кинг – че пътят към ада е постлан с наречия – не е граматическата категория, а навикът зад нея. „Затръшна вратата ядосано“: ако „затръшна“ е точният глагол, „ядосано“ е недоверие към него; ако не е точният – „ядосано“ не го спасява. Наречието най-често е подпора на слаб глагол: „вървеше бавно и уморено“ отстъпва на „влачеше се“. Особено издайническо е наречието при диалога – „каза заплашително“, „попита иронично“ – където то признава, че самата реплика не звучи заплашително или иронично. Поправя се репликата.
Страдателният залог – действие без извършител
„Решението беше взето“, „грешки бяха допуснати“, „вратата бе затворена“. Страдателният залог е езикът на протоколите и на хората, които се крият от отговорност – затова канцелариите го обичат, а прозата не. „Иван затвори вратата“ има мускул: някой прави нещо. Пасивът има своите законни места – когато извършителят е неизвестен или неважен, – но като основен режим той източва кръвта на разказа. Търсете го по „беше + причастие“ и питайте: кой го направи? Ако знаете кой – кажете го.
Украшателството и другите тлъстини
Останалите заподозрени се залавят със същия въпрос – какво добавяш? „Кимна с глава“ (а с какво друго?), „приседна леко“, „напълно унищожен“, „крайно уникален“, „започна да тича“ вместо „затича се“, „в крайна сметка може да се каже, че“ – пет думи преди мисълта изобщо да тръгне. Отделен род са красивостите: изречението, което е толкова гордо от себе си, че спира историята, за да му се полюбуваме. За тях важи старият и жесток редакторски съвет: точно любимите изречения проверявайте най-строго – често те са там заради вас, не заради книгата.
Мярката
Едно уточнение, преди да хванете косата: това чистене е за втората чернова, не за първата (защо – в следващата тема), и то не е война срещу всяко наречие и всяко определение. То е война срещу недоверието – към глагола, към читателя, към собствения текст. Изречение, на което вярвате, стои голо и не му е студено.
Упражнение № 17
- Открийте всички наречия на -о/-ешком в една своя глава. За всяко: махнете го или сменете глагола така, че да не е нужно. Целете да оцелее едно от пет.
- Намерете всички конструкции „беше + причастие“ и върнете извършителя там, където го знаете.
- Изберете любимото си изречение от ръкописа. Прочетете абзаца без него. Ако абзацът диша по-леко – знаете какво да направите.
Следваща тема: „Първа чернова при затворена врата“ – навикът, дневната норма и защо първият прочит е само за вас. Пълната програма – на „Как се пише… книга?“.
Работите по свой ръкопис и нещо не се получава? Пишете ми – ще го погледна.