Тема 4 от курса по творческо писане на Редактор.БГ. Пълната програма е на страницата „Как се пише… книга?“.
Картонените хора
Най-честата диагноза, която пиша в редакторските си бележки, не е „слаб език“, а „картонен герой“. Героят прави каквото е нужно на сюжета: влюбва се по поръчка, предава без причина, прощава за една реплика. Читателят не може да каже защо това го дразни, но го дразни безпогрешно – защото истинските хора не работят така. Истинските хора имат строеж.
Трите измерения на Егри
Лайош Егри предлага най-трайния модел за строеж на герой: три измерения, които се обуславят едно друго.
Физиология. Тяло, възраст, пол, здраве, външност – и следите, които те оставят върху характера. Ниският мъж, който цял живот е гледан отвисоко, дребната болежка, която прави човека мнителен, красотата, която е отваряла всички врати и затова не е изградила нищо друго. Тялото не е паспортна снимка – то е биография.
Социология. Къде е роден, в какво семейство, с какви пари, с каква вяра, с какво образование, с каква работа. Продавачката от нощната смяна и дъщерята на съдия влизат в един и същи конфликт с различни оръжия и различни страхове.
Психология. Плодът на първите две: амбиции, комплекси, темперамент, морал, какво иска и от какво се срамува. Психологията не пада от небето – тя е резултат. Затова анкетата се попълва в този ред.
Противоречието прави човека
Мъртвият герой е последователен като таблица. Живият си противоречи: набожната жена, която лъже за дребни неща; циникът, който тайно издържа племенника си; смелият на бойното поле, който не смее да се обади на баща си. Но – и това е важното – противоречието у добре построения герой винаги има корен в трите измерения. То е обяснимо, без да е обяснено. Читателят го усеща като дълбочина, а не като каприз на автора.
Колко от това влиза в книгата?
Малка част – и точно затова анкетата работи. Вие трябва да знаете за героя си десет пъти повече, отколкото ще напишете. Знанието не се излага, то прозира: в избора на думи, в реакцията при обида, в това какво героят забелязва в една стая. Когато авторът знае, читателят вярва, без да може да каже защо.
В завършения ръкопис тази проверка се прави през всички сцени, а не само през анкетата. При редакцията на роман следя дали изборите, речта и реакциите на героя са убедителни спрямо изграденото за него. Местата, в които мотивацията се губи, отбелязвам с коментари за решение от автора.
Упражнение № 4
- Попълнете тримерната анкета за главния си герой: по десет отговора във всяко измерение. Пишете и неща, които никога няма да влязат в книгата.
- Намерете едно противоречие в героя и проследете корена му до първите две измерения.
- Напишете половин страница: героят чака на опашка в пощата и нищо особено не се случва. Целта – читателят да научи нещо съществено за него само от поведението му.
Следваща тема: „Никой не е злодей в собствените си очи“ – мотивация и оркестрация на характерите. Пълната програма – на „Как се пише… книга?“.
Работите по свой ръкопис и нещо не се получава? Пишете ми – ще го погледна.