Криворазбраният патриотизъм на един влогър и (уж) 1500 негови последователи

В последните години в България е много модерно да си патриотичен. Дори шовинист. Живееш си живота, хвърляш си боклука по улиците, правиш си дребните нарушения всеки ден и всеки час, но иначе си патриот, родолюбец, който обича родината си. Силно я люби и милей. 

Блокът ти е сив, градинката пред него – мръсна, фасовете летят от прозорците, бирени бутилки са залели пейките отпред, но на 3 март ще закичиш трибагреника гордо да се вее от балкона.

Ще живееш сивия си живот и няма да обръщаш внимание на красивата ни природа, но за някой празник ще се качиш на Рилските езера и ще изтанцуваш едно хоро. За по-родолюбско – гол до кръста, с байрак в ръка и в самото езеро. 

Ще тънеш в боклук навсякъде в големия град, че и в малкото село, но веднъж в годината ще нахлузиш фланелката, ще хванеш черния чувал и ще чистиш под надслов „Да изчистим България заедно“. 

Continue reading

Напусни тълпата и бъди себе си

България е относително свободна страна. Българите са относително свободни хора. И на хартия всеки от нас е толерантен възпитан човек, който изслушва и зачита мнението на другите. Но само на хартия.

Наскоро в най-голямата група за обсъждане на книги (не я споменаваме по име, но вие се сещате) на няколко пъти бяха заключвани теми, отнасящи се до една книга. Ще питате, та нали това е група за споделяне и за обсъждане на книги? Как може да има книга, която толкова да буни обществото в групата? 

Continue reading